Выбрать главу

Вече зная, че Джанет не е въоръжена. Ако носеше пистолет, досега да беше обезвредила Кари, но откакто сред нас се появи дете, всички променихме навиците си по отношение на оръжията. Регулирам ъгъла на камерите и виждам дрона, който прилича на голям летящ черен паяк с осем перки, които се въртят над магнолията. Това е източникът на острия звук, който чувам, а не майсторите в дома на съседа.

Изпращам съобщение на Марино:

ПОМОЩ. Тя е в задния двор. Заложници + дрон.

Не звъня на 911. Не мога да си позволя да пристигнат няколко патрулки с рев на двигатели и вой на сирени. Не това е начинът да се справя със заплаха от подобен род. Започвам да проумявам какво цели Кари. Иска да посвети Деси в сатанинското си семейство. Иска той да нарани някого, не, не просто да го нарани, а да го убие с нейния дрон, превърнат в оръжие.

Спомняш ли си сестрица-мръсница? Обзалагам се, че няма да я пропуснеш.

Кари ще убие Дороти, след което ще се отърве от Джанет. Ще остане само Деси и докато разсъждавам върху начина, по който е шпионирала Натали, ми става ясно какво е намислила. Питам се дали Кари не е шпионирала и момчето.

— Но защо? — Сестра ми никога не е знаела кога трябва да си държи устата затворена, а Деси е замръзнал като статуя, която държи в ръцете си пулта за управление на дрона. — Не разбирам. Водихме толкова приятен разговор в самолета — казва глуповато тя и сега разбирам какво се е случило.

Кари явно се е погрижила да вземе същия полет от Форт Лодърдейл снощи. Не се съмнявам, че е седнала до сестра ми в първа класа, което обяснява защо алармата в дома ми е изключена, а Кари е в задния ми двор. Най-вероятно Дороти я е пуснала вътре, както би постъпила с всяка нова приятелка. За сестра ми няма непознати.

В състояние е да доведе у дома абсолютно всеки и непрекъснато го правеше, когато бяхме малки. Никога не питаше за разрешение. Смяташе, че е в правото си да върши каквото си иска. Този път обаче цената може да се окаже твърде висока, не само за нея, но за всички нас. Умът ми работи трескаво в опит да намери изход от ситуацията.

— Не мога да разбера защо се държиш толкова ужасно, след като изпихме няколко питиета и водихме толкова приятен разговор? Мислех, че съм си намерила нова приятелка, която ми напомня толкова много за дъщеря ми. Смятах, че това е причината да си допаднем толкова бързо. Надявах се да се забавлявам, когато пристигна на север, за да видя внука си — плаче сестра ми. — Деси? Ела веднага тук! Да се приберем вкъщи, все едно нищо не се е случило. А ти можеш да си вървиш! Върви си и ни остави на мира, докато още можеш да го направиш — предупреждава тя Кари, която в отговор измъква пулта за управление от ръцете на Деси.

Насочва дрона право над главата на сестра ми, на по-малко от два метра от нея, и перките му разрошват дългите й изрусени коси, в резултат на което Дороти заприличва на вещица.

— Трябва само да докоснеш иконката, на която пише активиране — обръща се Кари към Деси и завърта пулта към него, за да му покаже.

— Не я слушай! — изкрещява Дороти.

— Млъкни! Моля те! — казва й Джанет, без да откъсва поглед от Кари.

Джанет обаче не е въоръжена. Ако носеше пистолет, непременно щеше да го използва. А тя умее да борави с оръжие. Колкото и да мисля, не успявам да открия решение. Всъщност не откривам подходящо решение за такава екстремна ситуация. Много трудно е да уцелиш дрон. Дори да уцелиш няколко перки, това съвсем не означава, че ще успееш да го свалиш навреме.

Трябва да го лишиш от захранване, както правиш при обезвреждането на експлозив. Аз обаче не разполагам с водно оръдие, а пистолетът, който държа на горния рафт в килера, не може да ми помогне. Не мога да предизвикам безразборна стрелба в жилищен квартал.

Не виждам, нито чувам Пейдж и кучетата. Надявам се да не се върнат скоро от кучешкия фризьор. Насочвам вниманието си към купчината спортно оборудване вляво от вратата. Оглеждам въдицата и бейзболната бухалка, която е дървена, а не метална. Бейзболната ръкавица е кожена, а дървото и сухата кожа са добри изолатори на електричество. Забелязвам празните кукички, на които държим каишките на Сок и Тесла, което ме подсеща да изпратя съобщение на Пейдж: