НЕ СЕ ВРЪЩАЙ, докато не ти се обадя!
Кари няма да се поколебае да нарани всеки наш близък, включително Пейдж, включително кучетата.
— Ще ти покажа — казва тя на Деси, докато аз продължавам да следя задния двор с помощта на камерите.
Наблюдавам дрона, увиснал над главата на сестра ми. Кари докосва пулта за управление. Машината се издига вертикално, но в същото време щръкналите от нея проводници, които наподобяват жила, се насочват надолу. Едва се забелязват, приличат на тънки сиви моливи с нещо кръгло и тежко в единия край.
Изведнъж изчезват от полезрението ми. Виждам само кръглите тежести, които се въртят във въздуха като миниатюрни черни планети. Пред погледа ми изниква кръглото петно от изгаряне на врата на Бригс.
— Ще ти покажа нещо забавно — обещава Кари на Деси и връща пулта в ръцете му, които го поемат неохотно. — Но първо трябва да направиш нещо за мен. Виждаш ли онова шише вода на масата? Трябва да го излееш върху главата на баба Дороти.
— Не.
— Направи го!
— Няма!
Взимам въдицата.
— Трябва да се научиш да бъдеш смел. Какво ти става? Явно ще трябва да ти дам урок по смелост — казва Кари с разкривено от гняв лице. — Ето какво става, когато растеш сред нисши създания. Но това ще се промени, Деси.
Ходила съм на риболов едва няколко пъти в живота си, предимно с Марино, който положи големи усилия да ме научи да замятам въдицата. По принцип съм доста сръчна, затова решавам да опитам с нея. Навивам влакното на макара и се приготвям да заметна, докато излизам от задната врата. Има вероятност перките да срежат кордата, но зная, че подобни монофилни влакна са в състояние да повредят дори големи хеликоптери. Луси например много внимава, когато лети над някой плаж именно заради хвърчилата и балоните с хелий, завързани за рибарски корди с дължина стотици метри.
Когато Кари ме вижда, на лицето й се изписват едновременно убийствена ярост и задоволство. Отмятам назад тънката, грациозна въдица, след което я хвърлям напред с едно бързо и рязко движение на дясната китка. Гумираната тежест описва парабола към короната на магнолията. Слънчевите лъчи танцуват по влакното, което се издига все по-високо и по-високо, след което се спуска право върху танцуващия дервиш. Очаквам въртящите се перки да срежат кордата.
Но това не се случва и дронът се поклаща във въздуха. Поне една от перките е спряла да се върти. Лекото подръпване ме подсеща, че е време да завъртя макарата. Кари крещи ругатни, осъзнала, че пултът за управление не е в състояние да се справи с една толкова примитивна технология — най-обикновена въдица за риболов.
— Бягай! Бягай! — вика Деси и Джанет скача на крака.
Дронът се накланя като ранена птица, а аз навивам ли, навивам макарата, докато Кари тича бясна към мен. Продължавам да въртя и дронът се озовава на не повече от три метра от мен, бучи като повреден вентилатор, а жилата висят ниско над главата й.
Дръпвам рязко въдицата в мига, в който Кари вади голям стилет. Дългото острие излиза от ножницата със съскане. В следващия момент шурва кръв. Навсякъде. Чувам писъци, последвани от взрив на трансформатор. Политам на земята. Долавям мирис на изгорена плът.
46.
Два дни по-късно, събота сутрин
За миг си представям, че съм Елиза Вандерстийл, която полита през празното пространство и пада по гръб на земята, след което губи съзнание и потъва в мрак. С тази разлика, че се събудих в спешното отделение на някаква болница. Изправям се в леглото и чувам, че навън вали проливен дъжд.
Капките трополят глухо по каменните плочи на покрива и се разбиват в прозорците при всеки порив на вятъра. Сок и Тесла са се сгушили от двете ми страни. Чувам дишането им, което миг по-късно бива заглушено от воя на бурята навън, която ту бучи, ту стене, а водата се лее в различни посоки и с различна сила. Ранното утро ми се струва мрачно и безрадостно. А може би само аз се чувствам така.
Лекцията в института „Кенеди“ предната вечер не бе отменена, а само отложена, което е не само мъдро, но и неизбежно. Единият лектор е мъртъв, другият — в болница. Нямам представа с какво съм влязла в контакт благодарение на сблъсъка с дрона, Кари Гретхен и нейния стилет, но то ме отхвърли назад и прати на земята в безсъзнание. Затова прекарах следващия ден в прегледи, изследвания, снимки и прочее, преди снощи да се прибера у дома.
Затова не изнесох лекцията пред всичките онези високопоставени и влиятелни личности, които трябваше да се съберат в института „Кенеди“, а лежа кротко в леглото в компанията на двете си кучета. Не мога да си представя по-добър начин за почивка. Джанет и Деси са толкова мили и грижовни, правят всичко за мен. Дороти също е тук някъде. Бентън и Луси трябва да се приберат всеки момент. Оставили са хеликоптера във Вашингтон заради лошото време. След малко ще си организираме чудесен брънч. Трябва да стана, но когато се надигам от леглото, се чувствам необикновено лека, все едно сякаш някой е изключил гравитацията.