— Толкова се радвам, че пътувахте без проблем в това ужасно време — прегръщам и Луси. По изражението й не мога да разбера дали знае за Деси.
Нямам намерение да водя подобен разговор, особено сега. Това не би трябвало да има значение, а окаже ли се, че все пак е важно, все ще измислим нещо.
— Уорчестърширски сос, табаско и специалните ми подправки? Кой ще ми помогне? — Взимам бутилката водка от Деси и го моля да ми помогне с измиването на целината.
— Разделям стръкчетата ето така — показвам му на мивката, докато той стои до мен, качен на стола си. — Сега ги изплаквам със студена вода и отделям външната обвивка, защото е толкова жилава, че никой не иска да я яде.
— Влакната й приличат на конец за зъби.
— Махаме ги всичките… Много добре. Изхвърли ги в кофата за боклук.
— Така ли? — Ръцете му докосват моите, докато плакнем стръкчето под течащата вода.
— Точно така — отвръщам аз и измиваме целината заедно, докато по нея не остава и петънце мръсотия.