— Сигурна ли си, че си добре, въпреки климатика? — пита Бентън, докато сервитьорът — възрастен мъж, когото виждам за първи път — приближава към нас. — Искаш ли сакото ми? — Бентън посяга да го свали, но аз поклащам глава.
— Добре ми е засега. Ще се справя. Съжалявам, че съсипах остатъка от вечерта.
— Нямам представа за какво говориш. Нищо не си съсипала. — Разтваря бялата си салфетка и я поставя върху скута си. — Е, освен чорапите. Как стана, между другото?
— О, господи! Само това не ме бяха питали днес! — Чувствам в гърлото ми да се надигат мехурчета смях, докато Бентън се взира объркано в мен.
— Пропуснал ли съм нещо? — пита той, но сервитьорът ни чака.
Стои до масата, облечен в бяло сако, колосано и закопчано догоре. Лицето му е слабо, с увиснала кожа, като на човек, който някога е бил красив, но е изгубил доста тегло. Поглежда Бентън и поднася химикалката към бележника си.
— Бих искал да ни донесете първо вода — казва съпругът ми и изведнъж се сещам за чорапите, които хвърлих в кошчето за боклук в дамската тоалетна, и това отново ме разсмива.
— Съжалявам — казвам и попивам очи със салфетката. — Но понякога подобни абсурдни въпроси просто ме разсмиват. И за да ти отговоря, сигурна съм, че съм скъсала чорапите си като всяка друга жена.
— Съмнявам се. — Бентън наблюдава сервитьора, който разговаря с младежа, когото видяхме отвън преди няколко минути. Двамата дооправят голяма маса, сервирана за многолюдна компания, подреждат сребърните прибори, наместват вазите с цветя. — При теб обикновено става въпрос за остри оръжия, телесни течности, мухи месарки — добавя Бентън.
— Закачих чорапите си на една носилка, на една от онези колички за трупове с лост за вдигане и сваляне. Помагах да прехвърлят едно тяло, когато се закачих за някаква издатина, останала вероятно при изливането на метала.
— И после какво? — Започвам да осъзнавам, че той наистина търси причината. — Не си ги сменила с нови? Защо?
Това не е случаен въпрос. Нито един въпрос, който Бентън задава дори на шега, не може да се нарече случаен.
В работата ми Брайс е човекът, който отговаря за поддържането на определени запаси, включително кафе, бисквити, обичайните тоалетни принадлежности и допълнителен чифт чорапи.
Ако той не се погрижи за тях, съществува голяма вероятност да пропусна да го направя, защото обикновено не мисля за поли и чорапи, макар понякога да се преструвам, че е обратното. Ако зависеше от мен, щях да обуя удобни, здрави панталони, устойчиви на огън и насекоми, с колкото се може повече джобове и да облека войнишка тениска с емблемата на Центъра по съдебна медицина.
Както и здрави памучни чорапи и ниски, удобни обувки. Падам си още по топли якета, сгъваеми дъждобрани, бейзболни шапки… Предполагам, че това се дължи на годините, прекарани в медицинския факултет и военновъздушните сили. В началото на кариерата си обличах единствено лекарска престилка и бойна униформа и ако зависеше от мен, щях да продължа да ги нося и досега.
Но тъй като често ме призовават да давам показания под клетва било пред съда, било пред законодателни органи, трябва да се обличам по начин, подходящ за директор, чиято позиция може да повлияе на избора на бронирани жилетки за армията или решението на съдебните заседатели дали някой да отиде в затвора.
— Всяка седмица хабя по няколко чифта чорапи в работата си — обяснявам на Бентън. — Предполагам, че Брайс е занемарил пазаруването заради тази жега. А може и да е бил прекалено зает със собствените си драми и не си е направил труда да поръча онлайн. Да, не се зарадвах, когато открих, че няма с какво да сменя скъсаните си чорапи. Не зная защо не ми хрумна сама да се отбия в дрогерията на Харвард Скуеър и да си купя един чифт. Тогава нямаше да ми се налага да седя тук с голи крака. Предполагам, че това е още един пропуск от моя страна.
— Искаш да кажеш, че Брайс те е подвел и ти си му била ядосана още преди да те откара до Харвард Скуеър? И когато си осъзнала, че не можеш да се преобуеш, това е било последната капка? Катализаторът. — Бентън изважда очилата си за четене от калъфа им. — Но горивото за химическата реакция вече е било налице.
— За какво гориво говориш? — Разстилам салфетката върху полата си, което само ми напомня колко отчаяно искам да се отърва от тези дрехи.