Онести, икономката на майка ми, не прави подобни неща, никога не ги е правила и никога няма да ги направи. Понякога почти фотографската ми памет не ми върши услуга. Припомням си снощната телефонна драма, включително онази част, която премина на испански. Чувам всяка дума в главата си. Мога да възпроизведа бързия, отсечен и самоуверен говор на Дороти, която ме съветва как да не изгубя интереса на аудиторията, което несъмнено би се случило, ако изнеса лекцията според собствените си разбирания. Тя ми каза следното:
Трябва да се отправиш уверено към подиума, да изгледаш аудиторията с безизразно лице и да кажеш: „Здравейте, аз съм доктор Кей Скарпета. Приемам пациенти без уговорен час и правя посещения по домовете. Необходимо е само да умрете и аз мигом ще се отзова. Лесно може да се уреди“. След което трябва да им смигнеш.
Кой би устоял на подобна шега? Така трябва да им говориш, Кей! Забавно, секси и политически некоректно. Тогава ще паднат в краката ти. Веднъж в живота си изслушай внимателно по-малката си сестра. Не бих стигнала дотук, ако не разбирах нещичко от маркетинг и реклама.
Един от най-големите проблеми при тези ужасни професии, свързани със смъртта — не се обиждай! — като работата в погребално бюро или морга, е, че никой нищо не разбира от промоции и продажби, защото не му трябва. Честно казано, погребалните бюра се представят по-добре в това отношение от твоята професия. Защото трудовата ти характеристика не изисква от теб да накараш мъртвеца да изглежда по-добре или да направиш ковчега по-красив. Така че ти носиш всички недостатъци на погребалния бизнес, но няма какво да продадеш и затова никой няма да ти каже „благодаря“.
По време на цялата ми кариера като съдебен медик по-малката ми сестра неизменно успяваше да принизи работата ми до тази на погребален агент или просто на човек, който се занимава с онова, което никой друг не иска да докосне.
Понякога ми се струва, че това логическо умозаключение се дължи на грижите, които полагах за умиращия ни баща, когато бях малка. Тогава се превърнах в човека, който се грижи за всичко противно или болезнено, който трябва да свърши или почисти нещо неприятно. Ако случайно кола прегазеше някое животно, птиче влетеше през прозореца или баща ми получеше поредния кръвоизлив от носа си, сестра ми се втурваше с писъци в стаята ми. Без изобщо да се съобразява заета ли съм с нещо друго, колко е часът и прочее.
На този етап в живота си обаче стигнах до извода, че двете с нея няма да ставаме по-млади. Затова реших да положа искрени усилия да проявя повече толерантност, макар сестра ми да е най-завършеният егоист, когото съм срещала през живота си. Признавам, че е умна и талантлива, а и аз не съм светица. Признавам, че трудно оцених достойнствата й, което не беше честно от моя страна.
Затова смятам, че е напълно възможно да е права, когато настоява да говоря по-малко като експерт, който чете доклад от аутопсия или резултати от лабораторни изследвания, и повече като лектор или поет. Ако бях телевизор, щеше да ми каже да увелича звука и да засиля цветовете и контраста. Сега се задоволява със съвети да обмисля внимателно уводните си думи и да не забравя да акцентирам на едно или друго или да предвидя паузи за смях.
Отпивам от бутилката вода, която е толкова гореща, че мога да сваря чай. Повдигам леко слънчевите си очила, които упорито се плъзгат по изпотения ми нос. Слънцето наподобява неуморим ковач, който продължава да стоварва чука в душната си работилница. Дори косата ми е гореща на допир, а подметките на ниските ми кожени обувки шляпат по плочките. Остават ми още десет минути, за да стигна до мястото, където съм се запътила. Репетирам наум уводните си думи.
Добър вечер, преподаватели и студенти от Харвард, колеги медици, учени и други изтъкнати гости.
Погледът ми обхожда аудиторията и открива сред вас носители на „Нобел“ и „Пулицър“, математици и астрофизици, които са също така и писатели, художници, музиканти.
За мен е голяма чест да открия сред тази забележителна публика от най-ярките умове в щата — неговия губернатор, главния прокурор, неколцина сенатори и конгресмени, както и представители на бизнеса и медиите. Виждам моя добър приятел и някогашен ментор генерал Джон Бригс да се снишава на чина си и да се мръщи при мисълта, че стоя пред вас и изнасям тази лекция. (Пауза за смях.)