— Прослушал си записа. — Няма да му позволя да избегне въпроса ми. — Ще продължа да те питам.
Той чете мълчаливо списъка с вината. Виждам погледа му да се движи нагоре-надолу по страницата с бели бургундски. Не съм сигурна защо. Може да си позволи най-много една чаша. Скоро ще трябва да шофира, сещам се за Дороти и подхождам още по-твърдо към Бентън.
— Искам да чуя записа — заявявам му аз. — Разполагаш ли с копие? Няма да се задоволя със стенограма. Искам да чуя какви лъжи е изрекъл този тип по мой адрес!
— Марино би трябвало да ти даде да го чуеш — казва Бентън, докато отгръща страниците напред-назад, за да избере между различните сортове вино. — Предполагам, че той разследва възмутителното нарушаване на обществения ред от твоя страна, както би сторил всеки уважаващ себе си детектив.
— Казах ти вече, че Марино не пожела да сподели нито дума от обаждането на онзи тип. Не пожела да разкрие никакви подробности, макар да имам пълното законово право да ги науча, Бентън. Имам правото да застана лице в лице с човека, който ме обвинява, а в случая това е някой, който лъже по мой адрес и лъжите му са документирани на запис. Искам да ги чуя лично, със собствените си уши. Не съществуват никакви юридически основания, които да ме възпрепятстват да чуя записа, освен ако не смяташ, че съм обвинена във федерално престъпление. Доколкото зная, нарушаването на обществения ред не спада към тази категория.
Точно това иска Бентън от мен — да се почувствам засегната, да го заплаша с конфронтация, която не отразява истинските ми чувства. Точно това не бива да правя, да го третирам като мой съпруг, когато въпросът е служебен. Нищо че по ирония на съдбата дори не би разбрал за обаждането, ако не бяхме съпрузи. В този момент той трябва да бъде специален агент Бентън Уесли, а аз трябва да съм директорът на Центъра по съдебна медицина. Достатъчно често сме изпадали в тази ситуация.
Той отгръща нова страница от carte des vins.
— Мисля, че трябва да поръчаме бяло — казва Бентън. — Но все пак зависи от това какво ти се яде. Можем просто да го дегустираме и да вземем бутилката за по-късно, когато най-сетне се приберем у дома.
— Достатъчно е подам искане съобразно Закона за свобода на информацията. Но би било глупаво да се стига дотам. Мисля си за риба. Нещо леко. — Отварям менюто, но погледът ми блуждае над страницата.
Бентън посяга към пода до стола си и взима куфарчето си. Поставя го в скута си. Чувам отново рязкото щракане на ключалките.
— Помниш ли какво ми каза учителят ми в осми клас? — Изважда безжичните слушалки, които държи в калъфче с цип. — Добрият стар господин Броудмур…
— Който заяви, че някой ден ще получиш това, което искаш, и ще съжаляваш? — Довърших анекдота вместо Бентън, който често го повтаря, когато смята, че ми подхожда.
— Няма да ти стане приятно, затова предпочитах да ти го спестя. — Дръпва ципа на малкия черен калъф. — Но както знаеш, в Масачузетс законовите разпоредби, които регулират записите на обаждания на 911, са малко неясни. Няма забрана, която изрично да казва, че нямаш право да чуеш записа. Права си за това.
Подава ми слушалките и аз ги слагам на главата си. Поставя телефона си по средата на масата и докосва няколко иконки на дисплея. Чувам пращене, последвано от превключване на стереозвук. Прозвучава:
— Деветстотин и единайсет, какъв е проблемът? — Диспечерът е жена. Познавам гласа й от честите разговори по полицейската радиостанция, на които съм била свидетел.
— Здравейте. Не става въпрос за спешен случай, но мисля, че полицията трябва да знае, когато някой от нашите видни държавни служители нарушава обществения ред пред бог знае колко хора на Харвард Скуеър.
Гласът на обадилия се е топъл и мелодичен, следва бавен, протяжен дори ритъм. В съзнанието ми изниква образът на човек, който разтяга карамел. Или на човек, който се е надрусал или пък играе роля. Припомням си думите на Марино, който заяви, че не е успял да различи дали се обажда мъж или жена. Аз също не съм сигурна.
— Какъв е адресът? — пита диспечерката.
— Мисля, че става въпрос за онази част от Харвард Скуеър, която се намира близо до станцията на метрото.
— Можете ли да ми дадете точен адрес?
— Не. — Следва кашляне.
— От кой номер се обаждате?