Връщам се към входа, където избягвам старото корозирало огледало на стената, и заставам с наведена глава до предната врата. Не виждам почти нищо, докато слушам Марино по телефона.
Трудно ми е да чуя каквото и да било. Връзката бездруго е лоша и започвам да се изнервям. Нямам представа кой какво прави или кого шпионира и в светлината на всичко останало ми е трудно да не се чувствам изложена на опасност или объркана.
— Добре, спри. Трябва да повториш всичко отначало, при това бавно. — Сгушила съм се до една поставка за чадъри от ковано желязо и не мога да повярвам, че това се случва. — Какво означаваха думите ти, че се е вкочанила?
— Първият полицай на местопрестъплението е проверил жизнените й показатели и е установил, че вече е вкочанена — отговаря Марино и връзката изведнъж става чудесна.
— Провери ли лично, или предаваш чужди думи? — питам го аз, защото усещам, че нещо не е наред.
— Това ми предадоха.
— Някакви опити за реанимация?
— Очевидно е била мъртва. — Думите на Марино прозвучават силно и ясно като камбана.
— Така са ти казали?
— Да.
— И какво му е било очевидното?
— Била е вкочанена. Ченгетата не са я докоснали.
— Как тогава са разбрали, че е вкочанена?
— Нямам представа, но очевидно е била. — Марино отново ми напомня, че не е бил на местопрестъплението.
— Доколкото знаем, първият полицай, пристигнал на мястото, е единственият, който я е докосвал? — питам аз.
— Това ми предадоха.
— А температурата на тялото? Топла? Студена?
— Предполага се, че е била топла. Но какво друго можеш да очакваш, след като навън е над трийсет градуса? Тялото й може да лежи там цял ден и пак да не изстине.
— Ще проверя, когато пристигна на местопрестъплението. Но този ригор ми се струва нелогичен — казвам на Марино. — Освен ако тялото не е престояло навън по-дълго, отколкото предполагаме първоначално. Това също би било странно. Въпреки топлото време навън има доста хора, особено край водата. Мисля, че би трябвало да са я открили по-рано.
За да има очевиден ригор мортис, жертвата би трябвало да е мъртва поне от няколко часа, в зависимост от състоянието на мускулите и хода на процеса на послесмъртно вкочаняване. Високите температури би трябвало да ускорят разлагането, което означава, че вкочаняването ще настъпи по-рано. В същото време обаче вероятността Марино да е получил достоверна информация, е много малка. Това също не е изненадващо. Обикновено първи на местопрестъплението се отзовават патрулни полицаи, а те невинаги знаят за какво става въпрос.
— … чакаше с близначките… които са открили тялото… — казва Марино и отново не чувам останалото.
— Добре. Явно отново си попаднал в дупка. — Започвам да се изнервям, но поне ми се струва, че е обезопасил местопрестъплението.
Не мога да разбера обаче какво означават думите му, че от Интерпол са се опитвали да се свържат с него.
— Явно някой се е криел сред дърветата и е чакал — казва той, след което връзката отново се оправя. — Така предполагам. Никой не е видял или чул нищо.
— Не и ако е било по обяд — изтъквам аз, докато продължавам да се оглеждам, за да съм сигурна, че никой няма да ме чуе. — Ами ако е била мъртва от часове, както предполага този евентуален ригор? Все някой трябва да е видял или чул нещо, защото се е случило посред бял ден, вероятно в ранния следобед или малко по-късно.
— Съгласен съм. Нещо не е наред.
— Струва ми се нелогично. Ще проверя, когато пристигна на мястото — повтарям аз. — Какво друго можеш да ми кажеш?
Марино започва да описва онова, което вече знае за насилствената смърт, която може да е настъпила през изминалия един час на километър или два от мястото, на което се намирам в момента. Тялото на жената е открито на алея за джогинг край реката. Част от дрехите й са били разкъсани, предпазната й каска лежала на пет-шест метра от тялото, по което имало кръв. Изглежда, че е загинала от удар по главата. Така поне смята полицаят, озовал се първи на местопрестъплението.
— Според него било очевидно, че жертвата е оказала съпротива, движела се е, докато убиецът е удрял главата й в асфалта — добавя Марино, но ми прави впечатление наличието на предпазна каска. — Сякаш някой е чакал да мине през горичката, където да не могат да ги видят, след което я е сграбчил, а тя е оказала яростна съпротива.