Виждам как патрулната кола в страничното огледало изостава от нас и се смалява в далечината. Синьо-червените светлини помръкват, сирената заглъхва с жален вой. Патрул 164 намалява и завива наляво по Саут стрийт, докато ние продължаваме да се носим по ярко осветената улица, изпълнена с ресторанти, кафенета, таверни и пивоварни.
— Може наистина да е бил от Интерпол — казва Марино. Добре че съм свикнала с подобни нелогични вмятания. — Може да съм записал грешно номера — продължава разговора за фалшивото обаждане от фалшивия следовател оттам, където го бяхме прекъснали. — И толкова.
— Много се съмнявам. Съжалявам, че трябва да го кажа, но мисля, че обаждането е точно това, което изглежда, Марино, и това ме притеснява. — Премълчавам, че то ме накара да се почувствам по същия начин, както когато Бентън ми пусна записа от 911, който Марино отказа да сподели с мен.
Много добре зная какво означава да те обвиняват несправедливо, да те изолират, да те подценяват, да се отнасят към теб с подозрение или просто да те дразнят или тормозят. Когато Марино е разстроен обаче, той не се вслушва в ничие мнение, включително в моето. За него не съществуват други мнения. Само неговото.
— Чакай само да го пипна — продължава да беснее той. — Откъде е намерил името ми и телефонния ми номер? Откъде е получил информацията? Откъде е разбрал, че трябва да се обади на мен?
— Нямам представа. — Твърде често започнах да използвам този израз.
— Това е най-голямото, най-важното нещо, което трябва да разберем. Кой е дал информация на този мръсен шегаджия?
— Вероятно това не е нито най-голямото, нито най-важното, което трябва да разберем в момента. — Поглеждам го със съжаление, че някой му е погодил подобен номер.
Добре познавам Марино. Не понася, когато някой го праща за зелен хайвер. Не понася, когато някой го кара да се чувства незначителен и безпомощен, както се е чувствал като хлапе, израснало в бедняшките квартали на Ню Джърси.
— Съветвам те да го забравиш за момента — казвам аз. — Ще се тревожим за Интерпол по-късно. При пръв удобен случай ще помолим Луси да провери телефона ти, за да види дали може да проследи обаждането, което уж си получил от отдела за борба с тероризма към НЦБ.
— Да — отговаря напрегнато той, ядосан най-вече на самия себе си.
Някой бе изпързалял Марино и той ще се изложи, ако останалите ченгета научат за това.
Сещам се за Робъртс например, когото Марино току-що нахока. Подобно отношение към колегите ще му се върне като бумеранг, но с умножена стократно сила, разберат ли, че е станал жертва на подобна измама. Няма да проявят никаква милост към него, защото в случая не става въпрос за шега. Напълно възможно е Марино да е разговарял със същия анонимен тип, който е използвал програма за манипулиране на гласа, за да се обади на 911 и да подаде оплакването срещу мен.
Напълно възможно е да е разговарял с Тейленд Чарли. Или ако мъртвата млада жена наистина е Елиза Вандерстийл и става въпрос за убийство, може да е разговарял с убиеца. Нямам представа с кого е разговарял по телефона, но със сигурност не и със служител на Интерпол. Бях напълно сериозна, когато му казах, че за момента трябва да забрави това обаждане. Случаят, който ни очаква, не оставя място за лични чувства като объркване и гняв.
— Да не се отклоняваме от случая, който ни очаква — повишавам глас, за да надвикам ревящия двигател. Колата продължава да лети из Кеймбридж с включени светлини и сирена. — Денят беше ужасен, но сме преживявали и много по-лоши. Колко години минаха, а ние още сме тук. Още сме тук и ще разрешим и този случай. Винаги сме се справяли.
— Това е самата истина — отвръща Марино. Усещам как мрачното му настроение се разсейва и той започва да се успокоява. — Не мога да повярвам, че това се случи!
— Зная. Но може да се случи на всеки.
— Дори на теб? — Той ме поглежда, а аз кимам. — Глупости! — възразява Марино.
— На всеки — уверявам го аз, макар да не съм напълно искрена.
Сериозно се съмнявам, че щях да падна в същия капан по същия начин, по който това бе сторил Марино. Щях да задам повече въпроси. Щях да проявя повече подозрителност, ако бях получила обаждането от самозвания следовател от НЦБ на личния си мобилен телефон. Щях да разпозная неспазването на процедурните правила, защото ги познавам по-добре от Марино.