— Чувствам се толкова глупаво — признава той. Изведнъж и аз се чувствам глупаво, но поради съвсем друга причина.
Изведнъж отново се сещам за Дороти. Объркана съм, ужасена съм, тъй като си представям неодобрението й, погледа, който сякаш говори: „Нали ти казах!“, блясъка на самодоволство в очите й. Изпитва удоволствие, когато се издъня, а от мига, в който се качих в джипа на Марино пред Харвард Клуб, вниманието ми бе насочено в съвсем друга посока и забравих напълно за сестра ми и неочакваното й посещение.
Тя пътува насам, докато двамата с Марино сме се отправили към поредното местопрестъпление. Сещам се за флирта му с диспечерката Роузи. Сещам се и за дразнещия му подход към флирта. Полагам усилия да не го поглеждам, докато разсъждавам върху думите на Бентън. Сега възприемам като още по-обезпокоителни настойчивите предложения на Марино да посрещне Дороти на летището тази вечер.
Според последната информация, с която разполагам, тя би трябвало да кацне от Форт Лодърдейл около девет и половина. Според Луси обаче полетът й щял да закъснее. Вече е осем и половина и не се съмнявам, че сестра ми очаква двамата с Бентън да я чакаме, независимо в колко часа ще пристигне.
Това няма как да се случи. Марино също не може да отиде на летището, не бих му позволила да го направи. Сещам се за още един гаф. Оставих чантата с подаръците на гардероба в клуба и забравих да я взема. Сега няма да имам какво да поднеса на страдащата от хронично недоволство Дороти. По дяволите! Истината е, че в момента не мога да направя нищо по въпроса. Не мога да обърна внимание на сестра ми, не мога и да направя най-дребния жест за добре дошла. Издъних се и тя ще го приеме именно по този начин.
Ще го приеме крайно негативно, като несправедливост, насочена лично към нея. Изобщо няма да й хрумне, че неприятностите, с които се сблъсква, са нищо в сравнение с тези, с които се е сблъскала мъртвата жена. Няма да й мине през ума, че неприятностите й са нищо в сравнение дори с моите. Отново ще се превърна във вечно заетата и недостъпна по-голяма сестра, а тя ще се престори на уязвима. Точно това ще се случи. Чувам гласа й. Мога да напиша сценария й.
Изпращам съобщение до Луси и Джанет. Няма да успея да отида на летището. Можете ли да вземете Дороти? Или да повикате „Юбер“? Много съжалявам.
Джанет отговаря почти мигновено. Няма проблем. Ще се погрижим за мамчето на Луси. Защо не се отбиеш по-късно? Ще се радваме да те видим.
Винаги изпитвам странно усещане, когато някой нарече Дороти „майката“ на Луси. Струва ми се толкова неуместно, особено като се замисля колко привързана съм към моята племенница, която отгледах като дъщеря. Признавам, че проявявам известно собственическо чувство и изпитвам ревност, но мъничко, съвсем мъничко.
13.
Влизаме в парка „Джон Ф. Кенеди“. Масивните силуети на вековните дървета и високите гъсти храсти се очертават на фона на душната нощ.
Марино намалява скоростта и колата започва да пълзи едва-едва. Изключва лампите и сирената. Успявам да преброя четири патрулни автомобила и един цивилен джип, паркирани броня до броня на тротоара. Тъмно е и ми е трудно да различа каквото и да било навътре в парка. Може би онова на хоризонта са очертанията на планинска верига. А може би са просто дебели дървесни стволове в тъмни, размити нюанси на тъмни, размити цветове.
Ако не знаех какво да очаквам, никога не бих се ориентирала в това, което виждам. Мракът превръща пейките, алеите, кошчетата за боклук, завоя на реката в пейзаж, който може да се намира на почти всяко друго място. Аз обаче разпознавам Бостън на другия бряг. Мигом разпознавам небостъргача „Ханкок“, увенчан с характерната си антена, която наподобява копие, а също и изчистения силует на Пруденшъл Тауър. Не мога да пропусна и ярката реклама на петролната компания „Ситгоу“ на Кенмор Скуеър, край която са прелитали не една и две бейзболни топки по време на мачовете на „Бостън Ред Сокс“ на близкия стадион „Фенуей Парк“.
Не можем да продължим с колата, защото няма пътища, които да минават през парка. Алеите по периферията са широки, но навътре стават много тесни. Достъпът на моторни превозни средства е забранен на територията на парка, сред добре поддържаните морави и горички, които се простират между река Чарлз и Мемориал Драйв. Била съм тук много пъти. Това е едно от любимите ми места за разходка между дома ни и североизточния край на студентското градче в Харвард.