— Налага се да изчакаме — повтаря аз. Не се съмнявам, че Марино не е единственият, който проявява подобно нетърпение.
Всички искат час по скоро да съберат каквито веществени доказателства успеят да открият. Всеки полицай — и най-вече Марино — ще иска да разбере какво се е случило с жертвата. Не мога да кажа нищо, докато не я прегледам, а не мога да направя това, докато не преценя, че местопрестъплението ще остане стерилно. В момента не мога да гарантирам това.
Включването на прожекторите би означавало да работим в нещо като оранжерия. А всички наоколо ще разполагат с места на първия ред. Споделям тези съображения с Марино, който се съгласява неохотно.
— Да започнем със снимките. И със скицата на местопрестъплението — казвам аз, докато продължаваме да обсъждаме това, което ми се струва най-логично. — Камионът трябва да пристигне всеки момент.
— Но ще минат двайсет или трийсет минути, докато подготвят всичко. — Марино е пъхнал глава в багажника на джипа си и използва фенерчето на мобилния си телефон, за да освети грижливо подредените дрехи и оборудване за обработване на местопрестъплението. — А междувременно ще ни бъде трудно да видим каквото и да било. — Гласът му заглъхва, тъй като продължава да се рови още по-навътре. — А и проклетото ми нощно зрение не е като едно време. Навършиш ли четиридесет, всичко започва да се скапва.
Взирам се през мекия и гладък като кадифе мрак, а реката тече бавно-бавно като разтопено черно стъкло. Марино отдавна прехвърли четиридесетте и когато започне да говори така, предпочитам да замълча. Но не го обвинявам. Аз също щях да си ближа раните, ако бях изиграна по същия начин като него.
— Старостта е гадно нещо — продължава да се оплаква той. Познавам кога се чувства пренебрегнат и кога е обладан от някаква фикс идея. — Мразя я! Мразя я, мамка му! — добавя той. Несъмнено продължава да мисли за онзи телефонен измамник, представил се за следовател от Интерпол.
— Не си стар, Марино. — Наслушах се достатъчно, а ни очаква много работа. — Намираш се в отлична форма и не си вчерашен. Ти си опитен следовател. Аз също. И двамата знаем много добре какво да правим тук. Обработвали сме далеч по-трудни местопрестъпления. Забрави за момента за онова телефонно обаждане. Изхвърли го от главата си. Обещавам, че ще стигнем до дъното на тази история. Сега трябва да насочим усилията си в съвсем друга посока.
Той продължава да рови в багажника, а аз започвам да оглеждам местопрестъплението като крайбрежен фар, чийто ярък лъч снове от единия до другия край на залива и търси кого да спаси и кого да остави на милостта на стихиите. След като не знаем какво се е случило и къде точно, ще започнем от периферията на периметъра, който полицията е оградила.
От мястото, на което сме спрели, не мога да видя жълтата лента, но предполагам, че огражда цялата поляна, на която лежат мъртвото тяло и велосипедът. Ако става въпрос за случай на насилие, при което престъпникът и жертвата са влезли във физически сблъсък, то началото му е било поставено на друго място, не на поляната. Това просто е невъзможно. И Марино си мисли същото.
— Който и да го е направил, трябва да е дошъл и да си е тръгнал отнякъде — казва той. — Освен ако е елф и живее по дърветата.
— Можем ли да предположим, че в описанието на детектив Барклей се съдържа някаква истина? — отговарям аз. — Ако тя наистина е била нападната и пребита? В такъв случай, да, престъпникът или престъпниците би трябвало да влязат в парка. Независимо дали е убита тук, или само са се отървали от тялото й, някой трябва да е влязъл и излязъл от парка. Не можем да предположим, че не е минал по същия маршрут, по който се каним да минем и ние. И макар да говоря в мъжки род, не казвам непременно, че извършителят е мъж.
— Да, зная. — Марино ми подава кутия с нитрилови ръкавици, размер XL, които той ще използва, но не и аз. — Ако зад нападението се крие сексуален мотив, тогава извършителят най-вероятно е мъж. Вече се оглеждам за следи от гуми, за места, където земята е вдлъбната или тревата е смачкана. За момента не откривам нищо, но може да е влязъл в парка от най-различни места.
— Доста улици завършват без изход и тук, и покрай реката — изтъквам аз. — Няма стени или огради, което означава, че може да е паркирал къде ли не. Как обаче е докарал тялото дотук?