Марино е ченге. Може да го познавам от цяла вечност, но Кеймбридж е неговата територия. Формално погледнато, може да ми създаде доста проблеми, ако реши. Това е нова неприятна мисъл. Никога не ме е арестувал, не че някога е имал основание да го направи. Но колегиалните отношения са нож с две остриета. Бързо могат да ти създадат проблеми, ако не внимаваш.
— Признавам, че може да съм повишила малко тон, но не съм зашлевила никого… — започвам аз.
— Да се спрем на първата част от твоето твърдение — прекъсва ме детективът у Марино. — Колко малко е всъщност твоето малко?
— Това разпит ли е? Не трябва ли да ми прочетеш правата? Нуждая ли се от адвокат?
— Ти си адвокат.
— Това не е смешно, Марино.
— И аз не се шегувам. Какво означава малко? Питам те, защото според свидетеля си започнала да крещиш.
— Преди или след като съм зашлевила Брайс?
— Няма полза да се ядосваш, Док.
— Не се ядосвам. Нека първо си изясним какво имаш предвид. Да започнем с това. Защото знаеш, че Брайс обича да преувеличава.
— Зная, че сте се карали и сте нарушавали обществения ред.
— Наистина ли се е изразил така?
— Свидетелят се е изразил така.
— Кой свидетел?
— Онзи, който се е обадил и е подал сигнала.
— Разговаря ли лично с въпросния свидетел?
— Не успях да открия човек, който да е видял каквото и да било.
— Това означава, че явно си търсил такъв човек — изтъквам аз.
— След като получих обаждането, обиколих Харвард Скуеър и поразпитах наоколо. Резултатът не ме изненада. Винаги е един и същ. Никой не е видял нищо.
— Именно! Това е толкова абсурдно!
— Притеснявам се да не ти се случи нещо — казва той и започва разговор, който сме водили безброй пъти през годините.
Марино страда от фобията — и трябва да призная, че тя го преследва денонощно — че с мен ще се случи нещо ужасно. Всъщност той се тревожи за себе си. По същия начин се отнасяше и към бившата си съпруга Дорис, преди тя да избяга накрая с някакъв търговец на автомобили. Марино просто не разбира разликата между потребност и любов. За него те са едно и също.
— Ако решиш да пилееш парите на данъкоплатците, можеш да провериш охранителните камери по периферията на Харвард Скуеър, особено тази пред „Кооп“ — предлагам му аз. — Ще видиш, че не съм удряла нито Брайс, нито когото и да било.
— Чудя се дали това не е свързано с лекцията ти в Института по държавни науки утре вечер — продължава Марино. — По новините непрекъснато говорят за нея, защото я смятат за противоречива. След като двамата с генерал Бригс решихте да изнесете презентация за взрива на совалката, би трябвало да очаквате реакция от страна на разните му там откачалки. Някои от тях вярват, че „Колумбия“ е свалена от НЛО. И това е причината за прекратяването на полетите с космически совалки.
— Все още очаквам да чуя името на този твой свидетел, който е излъгал някого от операторите на 911. — Изобщо не ми се слушат разсъжденията му на тема конспиративни теории и безредиците, които авторите им могат да предизвикат на лекцията в института „Кенеди“.
— Не се е представил на оператора, който е поел обаждането — отговаря Марино. — Вероятно е използвал телефон с предплатена карта, който може да е купил дори от дрогерията на Си Ви Ес на Харвард Скуеър. Подобен номер не може да бъде проследен. Не че не сме опитвали, но това е положението.
Преминавам под сянката на огромен стар дъб, протегнал ниско клони, които ми се струват прекалено зелени и свежи за септември. Жегата, налегнала тази есенна привечер, сякаш притиска земята с нажежената си длан, изцежда живота от всичко околовръст и оставя след себе си пустиня от пепелища. Прехвърлям пазарската си торба в другата ръка. Адвокатската ми чанта също бе започнала да натежава, все пак в нея нося лаптоп, документи, лични вещи… Широката кожена презрамка се впива в рамото ми.
— Къде точно се намираш? — Гласът на Марино ме отклонява от мислите ми.
— Минавам напряко през „Харвард Ярд“. — Нямам намерение да му разкривам местонахождението си. — А ти? Гласът ти ту заглъхва, ту кънти като през високоговорител. Да не си в колата?
— Какво ще правиш? Ще минеш през Джонсън Гейт, за да прекосиш парка и да излезеш на Куинси стрийт?
— Че мога ли да мина от друго място? — Останала съм без дъх и се отклонявам от по-конкретен отговор.