— Какво означава в първия момент? — Преди да разговарям с момичетата, искам да разбера до каква степен е повлиял върху показанията им. — В първия момент са решили, че е паднала с колелото? Това ли казаха?
— Ами… съмнявам се, че в момента са на това мнение. Смятат, че някой й е направил нещо лошо.
— Как са успели да я разгледат толкова добре, че да забележат кръвта и да решат, че е мъртва? — питам аз, защото ако близначките са заподозрели, че нещо не е наред, това най-вероятно се дължи на Барклей, който предварително е решил, че става въпрос за убийство.
Не се е поколебал да изрече предположението си на глас и дори да добави сексуален мотив.
— Много е тъмно, а на мястото, където лежи тялото, сянката е особено плътна — изтъквам аз. — Имали ли са фенерче? Защото в противен случай нямам представа как биха могли да видят каквото и да било.
— Може да имат в раниците. Не зная. Казаха ми, че са сигурни, че е мъртва. Заявиха дори, че миришела на смърт.
— Интересно. Какво означава това?
— Казаха също, че миришела на сешоар — подсмихна се той.
— Питам се какво ли са имали предвид — казвам аз, а Барклей се смее.
— Кой може да знае? Та те са малоумни!
— Не е моя работа да проверявам коефициента им на интелигентност, нито пък твоя. — Поглеждам към Марино, който прави снимки и поставя номериран конус. Едва се сдържам да не нахокам Барклей. — Момичетата са имали предвид нещо — добавям аз с възможно най-спокоен тон. — Би било по-разумно да проверите какво е то, вместо да предполагате, че говорят глупости.
— Нищо чудно да са видели кръвта. Кръвта в съчетание с високата температура може да доведе до отделянето на миризма. Може би с метален привкус? Като на сешоар? И тъй като е много горещо, кръвта й ще започне да се разлага.
— Детектив Барклей, това е друга подробност, която изобщо не би трябвало да обсъждате, освен ако не искате да си сменим местата. — Поглеждам в посоката, от която чувам стъпки и скърцане на колелца по застланата с чакъл алея.
— Друга подробност? Нима има още? — прави неумел опит да се пошегува, сякаш флиртува. — Но, да, разбира се. Готов съм да си сменим местата още сега. Винаги съм смятал, че от мен ще излезе добър лекар.
Чувам едва доловими гласове. Ръсти и Харълд мъкнат необходимото ни оборудване, а играта на светлини и сенки ги превръща в призрачен керван. Успявам да ги различа едва когато навлизат в горичката, която води към поляната.
Носят челници, фенерчета за глава и приличат на миньори, които тикат две колички, натоварени догоре. Не е нужно да гледам към тях, за да се уверя, че са отрупани с купища кутии с оборудване, кашони, чували, ограждения, които са разглобени и пакетирани в нещо, което прилича на продълговат черен чувал за трупове. Привързани здраво с въжета за бънджи, обемистите черни силуети на товара им наподобяват отрупана с чували призрачна шейна на Дядо Коледа. Изпращам съобщение на Харълд:
Щом влезете зад лентата, започнете веднага да разтоварвате. Ще дойда след няколко минути.
— Ще ни трябват двайсетина минути, за да разположим нещата си — уведомявам Барклей. — През това време двамата с Марино ще обиколим района, ще направим снимки, ще получим представа какво трябва да идентифицираме и съхраним, преди да поставим огражденията и да издигнем тентата над тялото. Когато приключим, ще пуснем прожекторите и ще огледаме тялото, без да се притесняваме от чужди погледи.
— Каква площ могат да обезопасят? — Барклей е извърнал поглед към транспортния ми екип.
— Достатъчна, за да покрият и тялото, и колелото — обяснявам аз. — Това, което ще сглобим, е на практика тента. Ако не си го правил преди, трябва да знаеш, че следваме стъпка по стъпка строго формулиран логически ред, за да не допуснем една процедура да пречи на друга.
Наблюдавам разговора на Марино с двете близначки, поглеждам колелото, което лежи на пет-шест метра от мен, а после и тялото на около три метра зад колелото. Обикновено, когато правя предварителен оглед на района, съставям скица на терена, за да добия по-добра представа с какво си имам работа. Сега обаче съм изправена пред противоречие. То се дължи на необикновена случайност, сякаш някой е подредил сцената на местопрестъплението, но не е знаел как точно трябва да изглежда тя.