— Понякога преместват нещо, друг път взимат нещо. Не осъзнават какво правят. — Сглобява рамката на голям панел от огражденията. — После нерядко ги хваща страх и започват да лъжат, защото не искат да загазят.
— Ще сглобим компонентите тук — казва ми Харълд, докато оглеждам количките и преценявам какво да взема от тях. — А когато сте готови и прецените, че можем да работим на местопрестъплението, ще ги съединим там.
— Ще оградим периметъра и ще можете да разположите шатрата точно над тялото и велосипеда. — Добавям, че Марино обикновено използва спрей с боя, за да означи къде можем да опънем тентата или да оставим нещо на земята.
Свалям прекалено големите ръкавици, които ми даде, както и огромните калцуни, пристегнати с ластици. Изхвърлям ги в яркочервен чувал за опасни биологични отпадъци.
Взимам нещата си и грабвам куфарче с криминологичен набор, което прилича на голяма пластмасова кутия за инструменти. Прибавям и кутия пурпурни нитрилови ръкавици, малък размер, няколко чифта калцуни с грапава подметка, за да не се хлъзгат, и пакет гащеризони с качулки. Оставям Ръсти и Харълд да сглобяват шатрата, тръгвам по алеята и се връщам на поляната.
Насочвам фенера си надолу и леко напред, като внимавам да не настъпя евентуална улика, макар двамата с Марино вече да сме проверили това място. Никога не спирам да гледам в краката си или около мен, защото е напълно възможно да подмина няколко пъти дадена улика, преди да я забележа. Засега не съм открила нищо освен разпилените лични вещи на жертвата, които вече сме маркирали с конуси. Паркът е чист. Изглежда, че всяко боклуче, на което попадам, е тук съвсем отскоро.
Чувам дишането си, стъпките по застланата с чакъл алея, шумоленето на калцуните, когато тръгвам през тревата. Чувам постоянния тътен на трафика по моста, бученето на колите и камионите, воя на мотоциклетите по Кенеди стрийт. Толкова е горещо и душно. Не долавям и най-слабия повей на вятъра. Забавям крачка, тъй като в мрака отпред изниква нечия фигура и се запътва право към мен. Полицейската служителка, която видях по-рано.
— Доктор Скарпета? — Тя е възбудена, едва успява да си поеме дъх и да спре на метър-два от мен, насочвайки фенерчето си към земята. — Случвало ли ви се е да намерите нещо, което изобщо не сте търсили? — На лъскавата метална табелка върху тъмносинята й униформена блуза с къси ръкави пише: Н. ФЛАНДЪРС.
— Непрекъснато ми се случва — отвръщам аз. — Какво сте открили?
— Тъкмо идвах към вас, за да проверя дали имате нужда от нещо — поглежда тя към Ръсти и Харълд. — И забелязах нещо. Вероятно не е важно, но все пак ми се стори малко странно. Мисля, че някой е повърнал зад онези храсти там. Сигурна съм, че е станало скоро. — Тя се обръща и посочва зад себе си. — В горичката точно до пътеката, недалеч от колелото и тялото.
— Детектив Барклей спомена, че на едно от момичетата може да му е прилошало — отговарям аз. Оставам с впечатлението, че полицай Фландърс не знае нищо за това, защото той не си е направил труда да я информира. — Каза, че когато пристигнал тук, видял една от близначките да излиза от храстите. Имала вид на човек, който ще повърне всеки момент.
— Е, някой определено го е направил.
— Ще проверя мястото, ако искате. Бездруго се бях запътила натам.
— След колко време ще можем да включим осветлението?
Обяснявам й, че скоро ще издигнем шатрата, а след това ще преместим тялото по възможно най-бързия начин.
— Извинете, че го казвам, но не ми се струва уместно да я оставим да лежи на земята.
— Много по-неуместно би било да компрометирам някоя улика — отговарям аз.
— Не можем ли да я покрием с нещо? С чаршаф или друго?
— Боя се, че не. Не мога да рискувам да поместим тялото или да изгубим улика, особено трасеологична. Ако я покрия, преди да я огледам внимателно с лупа, няма да имам представа каква вреда мога да нанеса.
— От доста време лежи така, затова предполагам, че още половин час няма да й навреди — заключава полицай Фландърс.
— Какво ви навежда на мисълта, че лежи от доста време?
— Така казва Барклей.
— Ще направим най-добре, ако не разпространяваме разни слухове — казвам аз, а тя насочва фенерчето си към багажа, който съм помъкнала.
— Мога ли да ви помогна? Прекалено горещо е, за да мъкнете толкова тежки неща.