— Не сте искали да идва полиция — повтаря Марино, за да е абсолютно сигурен. — Искали сте линейка.
— Да.
— Смятахте, че е жива ли? — Ще продължи да пита, докато не получи удовлетворителен отговор.
— Не помръдваше.
— И миришеше лошо. — Облечената в розово Аня сбръчква носа си.
— Можете ли да опишете миризмата? — питам аз.
— Като сешоара на мама, когато е развален.
— Усетили сте миризма, която ви е напомнила за сешоара на майка ви? — Опитвам се да разбера какво означава това, затова се преструвам, че за първи път чувам за тази странна миризма.
Няма да се издам, че и Барклей спомена нещо подобно.
— Става прекалено горещ — казва Еня.
— И мирише на изгоряло? — гадая аз, като се сещам за счупената улична лампа.
— Ако бяхте решили, че някой й е направил нещо лошо, щяхте ли да повикате полиция? — пита ги Марино.
Двете момичета се замислят, след което едновременно поклащат глави.
Вдигат рамене и признават, че не знаят. Марино посочва поляната и ги моли да си спомнят първото си впечатление, когато са видели колелото и жената на земята. Продължават да твърдят, че отначало са решили, че става въпрос за инцидент.
— Искали сте да й помогнете — предполага той и те кимат. — Видели сте, че е ранена. — Ново кимане.
— Не искахме да пострада повече.
— Като например да я прегази друг колоездач — обяснява Аня и маха уверено с ръка.
— Такава опасност съществува, когато някой лежи по средата на алеята, нали? — Марино не закъснява с въпроса. — Може би сте я преместили малко? За да не би някой да мине върху нея? — пита той, а те кимат.
Съвсем простичко обяснение.
— Какво се случи, та ти прилоша? — Марино гледа и към двете, защото не знае към коя да се обърне.
— Стомахът ми — отвръща Еня.
— А блузата, с която се избърса? — Марино продължава смело напред. — С нея ли беше облечена, когато я намерихте? — Предполага, че момичетата са съблекли блузата от мъртвата жена, но те поклащат глави, не, не. Изглеждат съвсем спокойни.
Не изглеждат нито уплашени, нито нещастни.
— Беше в храстите при онова нещо. То ме уплаши и ме накара да повърна — обяснява Аня.
— Хъммм — мръщи се Марино. — Чудя се дали това са същите храсти, където я намерихме.
— Исках само да видя какво е. Там наистина имаше нещо. — Очите й изведнъж се разширяват зад стъклата на очилата. — Опита се да ме ритне и аз изпищях.
— Какво смяташ, че си видяла? — пита спокойно Марино, сякаш думите й не звучат странно.
— Може да е било елен.
— Може и тя да го е чула, докато е минавала с колелото, и да се е уплашила. Затова да е паднала.
— Наистина ли видяхте елен? — намесвам се аз.
— Чух го — отговаря възбудено Аня. — Чух го да тича.
— Ами ти? — обръща се Марино към сестра й.
— И аз го чух! — възкликва Еня, както правят децата, когато разберат, че някой няма търпение да чуе историята, която разказват. — Чух го да тича в тъмнината, а после се появи полицаят.
— Да видим дали съм разбрал правилно — казва Марино. — Чули сте нещо или някой да тича в храстите, а после се е появил детектив Барклей. Имате ли представа колко минути са минали между шума, който сте чули в храстите, и появата на Барклей?
— Една минута — отговаря Еня.
— Нямам представа — признава Аня.
— Една минута или нямам представа? — Марино се взира в тях. — Кое от двете?
— Може да е било повече от една минута. Не зная.
— Бях уплашена, а после той се появи и тръгна към нас. Загазили ли сме? — Еня отново изглежда объркана.
— Защо трябва да сте загазили? — учудва се Марино.
— Нямам представа.
— Хъммм. — Марино се преструва, че се е замислил върху нещо неприятно. — Чакайте малко. Да не би да сте направили нещо, за което не зная? И затова се притеснявате, че може да загазите?
Строго погледнато, отговорът е да. Момичетата са компрометирали местопрестъплението и вероятно са се опитали да откраднат скъп телефон, взет от мъртвец. Дори първоначално да са го взели, за да се обадят на 911, намерението им впоследствие е било да го задържат, освен ако не са в състояние да предложат по-добро обяснение. Мисля, че спокойно можем да ги уверим, че никой няма да ги подведе под отговорност. Не би трябвало, защото не съм сигурна дали разбират какво точно са направили.