Висока, с къдрави черни коси, цялата в мускули, Пейдж се превръща в нежен гигант в компанията на кучета, държи се невероятно мило с тях, но без да губи контрол над ситуацията. Трудно мога да си представя друг човек, който да прояви повече грижи и внимание към остаряващата хрътка, спасена от кучешките гонки, или малкия английски булдог, тормозен от някакви хлапета, а после изхвърлен на улицата.
— Кой ще ходи на разходка, след което ще се приготви за лягане? — обръща се Пейдж към Тесла и Сок.
Чувам как ноктите им драскат бясно към задната врата.
Прекосявам прохладния салон на камиона, окъпан в облак светодиодна светлина, и спирам пред кухненския бокс, оборудван с кафемашина, малък хладилник, микровълнова печка и ламинирани бели плотове.
Изхвърлям празните шишета от вода в чувала за рециклиране и оглеждам компютърните терминали, куфарите с криминологични пособия, лабораторното оборудване, шкафовете, пълни с инструменти и консумативи. Уверявам се, че не съм забравила да взема нещо, което може да ми потрябва. Не, не съм пропуснала нищо. Освен това Харълд и Ръсти знаят какво да правят. Ще се погрижат за всичко и когато стъпя под тентата, ще ги заваря в пълна готовност.
Въпреки това не ме свърта, неспокойна съм, мислите ми се лутат объркани. Замислям се отново върху обстоятелството, че жената, която срещнах по-рано днес, е мъртва и ще се превърне в мой пациент. Нямам представа къде е отишла след втората ни среща или кога е дошла в парка, но в седем и половина вече се бе мръкнало.
Ако предположим, че е била убита по това време, в продължение на почти два часа тялото й е лежало насред обществен парк, заобиколен от студентски общежития и други оживени сгради. В идеалния случай щяхме да отнесем тялото в Центъра по съдебна медицина още преди час.
Сега ни е необходимо много повече време, но това не бива да ни изненадва. Нещата рядко се случват с желаната от нас скорост; когато става въпрос за трудно разследване на убийство, те почти никога не оправдават очакванията ни. И тъй като светът е станал по-нетолерантен, вече се подготвям да посрещна първите упреци.
Някой ще реши, че не съм проявила нужното уважение към смъртта и съм оставила тялото на всеобщ показ. Ще ме нарекат груба и безсърдечна. Или небрежна. Ще прочета всичко това в нечий блог или ще го видя в Ютюб. Никога не пропускам подобни неща.
21.
Преглеждам последните новини и установявам, че за момента всичко е наред.
Никъде не се споменава, че полицията или мои служители работят по инцидент с велосипед, убийство или каквото и да било в покрайнините на студентското градче в Харвард. Не откривам нито дума и за труп, намерен в парк в Кеймбридж или дори най-бегъл намек за развиваща се ситуация, както се е изразил фалшивият следовател от Интерпол в разговора си с Марино.
Не попадам на нищо притеснително, с изключение на новина, свързана с онова, което Бентън сподели по-рано. Повишеното състояние на тревога, свързано с потенциална терористична заплаха. Преглеждам статия, публикувана по-рано днес в електронното издание на „Вашингтон Поуст“:
… Министерството на вътрешната сигурност е издало предупреждение, свързано с потенциална заплаха срещу транспортни възли, оживени туристически дестинации и места за провеждане на масови обществени прояви като спортни срещи и концерти. Особена загриженост пораждат евентуални атаки срещу Вашингтон, Бостън и съседните градове. Предупреждението се базира на данни от американското разузнаване и комуникации, засечени в интернет, които споменават тези потенциални мишени. Радикализирани местни терористи биха могли да атакуват след кратко предизвестие и дори без…
Когато оценката за степента на заплахата бъде променена от „повишена“ на „предстояща“, това означава, че информацията е достоверна, а терористичният акт може да бъде извършен всеки момент. Замислям се за охраната на летищата. Мигом ще я затегнат, особено в Бостън. Може пък на това да се дължи забавянето на самолета на Дороти. Това би обяснило допълнителното натоварване на служителите в Службата за транспортна сигурност — която е поделение на Министерството на вътрешната сигурност — във Форт Лодърдейл и дългите опашки пред гишетата за чекиране, „освен ако не пътувате в първа класа като мен“, както се е изразила сестра ми в разговора си с Луси, която го предаде на останалите от семейството.