— Какво означава особено сега! Какво става? — Нещо не е наред. Луси е напрегната. — Защо да не съм добре?
— Изпрати ми няколко съобщения — казва тя. Откривам следи от обида в гласа й, от непреклонно упорство и взривоопасна агресивност дори. — Затова дойдох. Да влезем вътре.
Разпознавам настроението й и вероятно зная какво означава.
— Не съм настоявала да разговаряме лично. Исках да задам елементарен въпрос и едно телефонно обаждане щеше да свърши чудесна работа. Исках да те помоля да потърсиш едно име…
— Тук е прекалено горещо — прекъсва ме тя, сякаш не чува какво й казвам.
— Какво има?
— Не ми харесва какво става. — Очите й ме пронизват като две сенки, устните й са изкривени в мрачна усмивка.
— Някой е мъртъв, така че няма нищо за харесване — казвам аз, макар да зная, че няма това предвид.
— Не ми харесва — повтаря Луси и насочва вниманието си в друга посока. — Опитвах се да те предупредя. Има неща, за които не знаеш. Всичко е много объркано. — Говори тихо и напрегнато в мрака и в мен се надига някакво чувство или по-скоро смес от емоции, които не мога да опиша с лекота.
Разочарование. Неудовлетвореност. Убийствен гняв, чийто пламък е станал студен и безчувствен като древна вкаменелост. Станала съм по-корава, по-безсърдечна, особено през последните години. Зная, че онова, което казват за лъжливото овчарче, е вярно. Луси може да не изрича притесненията си на глас, но зная кога е притеснена от нещо.
Рядко проявява подобна възбуда. Не е от хората, които лесно излизат от релсите, лесно се палят, изнервят, плашат или повишават тон. Мен обаче не може да заблуди. Винаги мога да усетя кога нервите й са опънати и аха да изгуби контрол. Както в момента. Сцената няма да бъде приятна. Никога не е била. Обикновено зная причината, довела я до това състояние. Или по-точно казано, имам представа за нея.
— Какво се е объркало, Луси? — Очите ми отново привикват с тъмнината. Подготвям се да чуя отговора й.
Почти сигурна съм какво ще ми каже. Бих могла да предскажа реакцията й след обаждането до 911, за което смятаме, че е направено с помощта на софтуер за манипулиране на гласа. Ако е разбрала и за другото фалшиво обаждане, направено уж от името на Интерпол, това само би подсилило убеждението й, че светът е ужасно място. Луси приема като безспорна и несъмнена своя собствена версия на първородния грях, според която всички злини са породени от един-единствен източник на злото.
Сякаш има само един дявол. Само един смъртен враг. Само едно раково заболяване. Сякаш това може да е истина.
— Да влезем вътре и да пийнем нещо. — Лицето й е толкова близо до моето, че мога да подуша канелата в дъха й и ненатрапчивия екзотичен аромат на мъжкия й одеколон.
Държи се така, сякаш някой ни наблюдава. Може да се тревожи, че са я проследили дотук. Поглеждам зад камиона, за да видя с коя кола е дошла. Звучи нелепо, но Луси смята своето „Ферари FF“ за семейна кола само защото има две тесни седалки отзад и багажник.
Не мога да различа цвета в тъмнината. Зная, че този конкретен нюанс на синьото е известен като „Тур дьо Франс“, а интериорът е издържан в жълта италианска кожа, наречена cuoio. Но Луси спокойно би могла да дойде с друг автомобил — „Астън Мартин“, „Мазерати“, „Макларън“ или различен модел на „Ферари“.
Луси е гений. Не използвам тази дума с лека ръка, нито пък от обич. Не съм от онези лели, които се прехласват и прехвалват своите племенници, но именно гений е точното описание за дете, които на десетгодишна възраст пишеше сложни програми, сглобяваше компютри и получаваше патенти за най-различни изобретения. Преди да достигне възрастта, на която да може да си купи алкохол или да гласува, тя вече бе натрупала значително състояние от създаването на търсачки и други компютърни приложения и технологии.
Още като тийнейджърка попадна в списъка на най-младите милионери, на неприлично богатите, както подмята саркастично понякога. Горе-долу по това време се появи и страстта й към хеликоптери, мотоциклети, моторници, самолети и прочее бързи машини. Може да управлява почти всичко, което върви, лети или плава. Насочвам вниманието си отново към ферарито със задвижване на четирите колела, чиято издължена предница е паркирана на тротоара, надвиснала мрачна и безмълвна над тревата. Дойде с него на работа тази сутрин. Сигурна съм, защото охранителните камери в Центъра по съдебна медицина засякоха колата. Видях изображението й, докато седях в кабинета си зад бюрото, отрупано цялото с монитори.