Зная, че съществуват куп устройства, с чиято помощ някой може да събира данни от значително разстояние. Много добре зная, че Кари владее подобни технологии, а и не само тях, но се чувствам уморена от подобни предупреждения. В допълнение към злокобните предупреждения на Луси, трябва да понасям плашещите хипотези на Марино, които следват една подир друга и внушават, че някой ме следи или дебне поради какви ли не отвлечени причини.
— Винаги внимавам — казвам аз и отварям алуминиевата врата. — Може невинаги да съм безупречна, но не подхождам небрежно към въпроса — добавям, докато влизам вътре и студеният въздух щипе кожата ми.
Луси ме следва и затваря вратата зад гърба си.
— Все си мисля, че трябва да сложим ключалки с пръстови отпечатъци.
— Зная мнението ти по въпроса и смятам, че един ден това няма да изглежда толкова непрактично.
Посрещам с облекчение хладината вътре, но заседя ли се, направо ще замръзна.
— Освен това ми се иска камионите да бяха бронирани. Смятам, че така е правилно.
— Но това би било още по-непрактично. Джанет и Деси добре ли са? — питам аз, докато стоим на металната стълба на фургона, чиито стени може да не са бронирани, но все пак гарантират, че никой не може да ни подслушва.
— Правят кръгчета около летището, защото няма къде да паркират. — Луси проверява отново дръжката на бравата, за да е напълно сигурна. — Казах на Джанет да не тръгва толкова рано, но тя не ме послуша, не питай защо. Мама няма да кацне скоро.
— Имаме ли представа за причината? — Започвам да изкачвам стъпалата.
Луси ме следва по петите.
— Първо имаше забавяне във Форт Лодърдейл заради забравен багаж в същия ръкав, който мама трябвало да използва. Заради това полетът закъснял с повече от час, а после самолетът чакал на пистата, докато получи разрешение за излитане.
— Как разбра всичко това? Не мисля, че в интернет има информация за забравен куфар на летището.
— Мама изпращаше имейли на Джанет — обяснява Луси, с което ми напомня, че сестра ми не си е направила труда да информира и мен.
— Предполагам, че няма да има време да ни дойде на гости. — Заболява ме като едно време, но няма да позволя да си проличи. — Може да се наложи да се качи веднага на обратния полет и да се върне — добавям аз.
— Въздушният трафик над Ню Йорк също е затруднен от горещата вълна, при това вече цяла седмица. Над морето се стеле мъгла, а въздушните течения създават сериозни проблеми, защото температурата на въздуха е много по-висока от тази на водата. Доста полети биват задържани на земята или пренасочвани по други маршрути. Мама едва ли ще кацне преди десет и половина, но всичко зависи от горивото, с което разполага самолетът.
Поглеждам часовника си. Почти десет е.
— Тя носи багаж — добавя Луси. — Много багаж.
— Явно възнамерява да остане известно време.
— Надявам се проклетата батерия на телефона й да издържи. Притеснявам се дали Джанет ще успее да се свърже с нея. Очевидно на „Логан“ цари ужасен хаос, а знаеш как това може да се отрази на мама — казва Луси, докато изкачваме последното стъпало. — Винаги слиза последна от самолета. А и Джанет не може да влезе и да й помогне с багажа.
— Деси явно ще си легне много късно.
— Изпрати ми съобщение, че трафикът е отвратителен. Щатските полицаи регулират движението и не позволяват на шофьорите да спират за по-дълго, след като оставят или качат някого.
— Сигурна съм, че много се вълнува от посещението на Дороти — отбелязвам не особено искрено аз, докато достигаме кухненския бокс с белите мебели и стоманени плотове.
— Да, защото го глези безобразно. Говори ли с Бентън?
— Не и откакто се разделихме в клуба — отговарям аз, а зелените очи на Луси ми отговарят с онзи отнесен поглед, който много добре познавам. И който ме плаши.
Може да стои пред мен от плът и кръв, но духът й е някъде другаде, витае в някое далечно емоционално пространство, което не споделя с никого. Луси е красива и умна и макар в някои отношения да е много по-незряла за своите трийсет и няколко години, тя разполага с безброй предимства. Много жалко, когато свръхнадарена личност като нея тръгва по пътя на най-малкото съпротивление. Не че има друга като Луси и нейната уникалност е част от трагедията.