— Имам предвид Натали — настоява Луси. — Ще разбереш защо, ако се замислиш върху последните й няколко месеца, когато двете с Джанет често пътувахме до Вирджиния. Вие с Бентън я посетихте няколко пъти, когато вече беше настанена в хоспис. Можеш ли да си спомниш някои от нещата, които говореше по това време? Сега придобиват съвсем различен смисъл. И то ужасен.
— Не мога да разбера защо с Бентън сте обсъждали Натали в контекста на всичко останало. — Чувствам се неловко, докато чакам да чуя останалата част от историята.
— Спомняш ли си как сте се карали с мама, когато сте били деца? — Въпросът на Луси само засилва объркването ми. — Спомняш ли си как си я наричала, когато си била много ядосана?
— Сестрица-мръсница. Жалка-щипалка. Заради отвратителния й навик да те щипе в допълнение към всички останали гадости, които ти е причинявала като скубане или рязане на косата ти, докато спиш, и какво ли още не. Макар че според нея именно ти си била гаднярката. — Луси ми напомня за неща, за които не съм се сещала от години.
— Дороти винаги е била голяма фантазьорка. — Няма да кажа нищо повече.
През по-голямата част от съзнателния ми живот проявявам забележителни умения да говоря уклончиво пред Луси, когато става въпрос за майка й.
— Трябва да помислим кой би могъл да знае какво се е случвало у вас, докато сте живели в Маями. — Луси включва телефона си в зарядното, което открива на плота, където е седнала.
— Освен майка ми и Дороти? Очевидно аз. Не се сещам за друг човек, но ще помисля. — Отварям един шкаф и измъквам оттам тъмносин дъждобран с логото на Центъра, тъй като започва да ми става студено.
— Подозирам, че определени събития са свързани и връзката между тях датира по-отдавна, отколкото подозираме — продължава Луси. — Датира от предпоследното лято на Натали, когато тя вече умираше… и дори отпреди това.
— Например? — Дръпвам ципа на якето, което е толкова голямо, че стига до средата на бедрата ми. — Какви неща? — Отварям иноксовия хладилник, в който държим само храна и напитки. Забранено е да се поставят улики в него. — Вода или оранжада?
— Вече не вярвам, че смъртта й е била семеен въпрос, за какъвто винаги сме я смятали. Оранжада. В бутилка, не в кутийка.
— Има „Гаторейд“. Череша или лимон?
— Не трябва ли да е с портокал?
— Твърдиш, че смъртта на Натали не е семеен въпрос? — питам аз, докато търся „Гаторейд“ с портокал. — Искаш да кажеш, че някой я е шпионирал? Ако си сигурна в това, не съм чувала да си го споменавала досега. Зная само, че Натали бе развила силна параноя. Притесняваше се, че някой я следи.
— Наистина е имала основания. Точно това се опитвам да ти кажа. Мисля, че някой я е следил през последните седмици, дни, часове, във времето, което е прекарвала с нас. — Зелените очи на Луси искрят. — Не мога да бъда сигурна какви мащаби е приело това следене, защото никой от нас не го е очаквал и не го е забелязал. Затова може да сме пропуснали някои неща.
— Защото не сме приели опасенията на Натали достатъчно сериозно — казвам аз.
— Така е. Затова не мога да се закълна, че не е имало и други устройства както в дома й, така и в хосписа впоследствие. По онова време изобщо не съм проверявала за такива неща.
— Други?
— Освен тези в компютрите на Натали и най-вече в лаптопа й. — Луси отваря бутилката, която й подадох. — Не можем да бъдем сигурни, че те са единствените. Не съм търсила подслушвателни и други устройства при всяко гостуване във Вирджиния. Джанет също. Не смятахме, че имаме основания да го правим.
— А сега си сигурна, че някой я е шпионирал — питам аз, а Луси кима. — Докато Натали е умирала?
— Поне през част от времето, предполагам. Може никога да не разберем за какъв точно период.
— Трябва да си голям мерзавец, за да направиш нещо подобно.
— Много добре знаеш кой съответства на това описание. Имам предчувствието, че този път е намислила нещо много специално.
Тя има предвид Кари. И аз имам същите подозрения, които само се засилват. Случило се е още нещо. Поради някаква причина обаче Луси не споделя тази информация с мен. Мисля си за Бентън. Разговаряла е с него. Нямам представа за какво. Луси няма да ми каже и думичка, ако той я е помолил, затова се насочвам към началото на разговора ни.
Питам я дали Натали е знаела прякора, който бях измислила на Дороти, когато бяхме деца. Възможно ли е да е чула някоя от нас да споменава сестрица-мръсница?