— Ясно — казвам, макар изобщо да не ми е ясно.
Марино не би облякъл костюм и вратовръзка заради бдение. Едва ли би го направил заради сватба или погребение и определено не би се облякъл така в тази жега, освен ако има друга причина, която премълчава.
— Изглеждаш много добре и ухаеш приятно. Чакай да видя… Канела, сандалово дърво, малко цитруси и мускус. „Бритиш Стърлинг“! Одеколон, който винаги ми напомня за гимназията.
— Не сменяй темата.
— Не знаех, че имаме тема.
— Темата е шпионаж. Помниш ли, когато най-голямата ни тревога бе възможността някой да обикаля наоколо със скенер? — пита той. — И да се опитва по този начин да хакне мобилния ти телефон? Когато нямаше камери, които да се навират в лицето ти? Спрях на Харвард Скуеър преди малко и се огледах, за да видя кой се мотае по площада, а някакво колежанче започна да се снима с мобилния си телефон.
— Как разбра, че е колежанче?
— Защото приличаше на разглезен копелдак с джапанки, торбести къси панталони и часовник „Ролекс“.
— Какво правеше там?
— Задавах въпроси, за да разбера дали някой е видял нещо по-рано. Нали знаеш, пред „Кооп“ и Си Ви Ес често се мотаят едни и същи хора. По-малко са от обикновено в тази жега, но предпочитат да се шляят навън, отколкото да стоят на закрито и прохладно. Онова хлапе насочи телефона си към мен, сякаш се каня да застрелям някого без причина, а то се надява да извади късмет и да направи клип. На всичко отгоре над главата ми бръмчеше някакъв проклет дрон. Мразя технологиите! — добави мрачно той.
— Кажи ми, моля те, защо седя в колата ти, тъй като очевидно не се нуждая от превоз. Бездруго вече пристигнах.
— Да, вярно, не се нуждаеш от превоз. Бих казал, че злото вече е сторено. — Той ме оглежда от глава до пети, а очилата му се задържат прекалено дълго върху бримката на чорапа ми.
— Сигурна съм, че не си дошъл, за да ми кажеш това.
— Не. Искам да разбера какво всъщност става с Брайс? — Черният „Рей Бан“ сякаш ме приковава към седалката.
— Нямах представа, че с него става нещо… като изключим обстоятелството, че изглежда по-изнервен и досаден от обикновено.
— Именно. И каква според теб е причината за това? Помисли си.
— Добре, мисля… Вероятно заради жегата и натоварения график. Както знаеш, затрупани сме със смъртни случаи, причинени от горещото време, а Брайс и Итън имат проблем с някакъв агресивен съсед и… чакай да се сетя… Мисля, че бабата на Брайс се подложи на операция за отстраняване на жлъчката миналата седмица. С други думи, подложен е на доста стрес. Но от друга страна, кой може да каже какво се случва в главата му. Или в главата на когото и да било, Марино?
— Ако има причина да не можем да се доверим напълно на Брайс, сега е моментът да изплюеш камъчето, Док.
— Струва ми се, че достатъчно сме го обсъждали — отговарям аз, докато климатикът бълва студена струя, която ще ме смрази до мозъка на костите, тъй като дрехите ми са мокри от пот. — Нямам време да се возя с теб точно сега и трябва да направя опит да почистя костюма си преди вечеря.
Понечвам да отворя вратата, но той отново ме хваща за ръката.
3.
— Стой! — казва Марино, сякаш се обръща към немската си овчарка Куинси, която в момента не се вози в клетка в багажника. Освен че не е издържал изпитите за полицейско куче, Куинси се е провалил и в ролята си на най-добър приятел.
Кръстен на легендарния съдебен патолог от едноименния тв сериал от осемдесетте, Куинси не припарва до местопрестъпление, когато метеорологичните условия не са благоприятни. Предполагам, че косматата дружка на Марино седи в момента на сигурно място у дома, излегнала се в луксозната си кучешка колибка с климатик, и гледа кучешка телевизия.
— Ще те оставя след петнайсетина метра. А сега стой мирно и се наслаждавай на климатика — каза Марино.
Дръпвам ръката си, защото не обичам да ме държат дори нежно.
— Трябва да ме изслушаш — започва той и включва на скорост. — Както казах, не исках да го обсъждаме по телефона. Не можем да знаем кой ни послушва, нали? А ако Брайс представлява заплаха за твоята сигурност или за тази на Центъра по съдебна медицина, бих искал да го разбера навреме.
Напомням на Марино, че използваме лични смартфони, които разполагат с допълнителни екстри от рода на кодиране, антивирусна защита и прочее специални приложения. Малко вероятно е някой да хакне разговорите или имейлите ни. Племенницата ми Луси, която е същински компютърен гений и експерт в Центъра по съдебна медицина, се е погрижила за това.