Това не означава, че шпионирането е продължило дълго време. Ако Кари ни е следила и след като Джанет и Луси се разделиха преди повече от десетилетие, защо ще продължава да наблюдава Натали? Добре си спомням, че Кари я намираше за скучна и я наричаше Старата обувка. Но очевидно не зная доста неща, а същевременно не искам да подлагам племенницата си на разпит.
Така и не получих задоволително обяснение защо двете с Джанет се събраха отново преди няколко години, след като бяха разделени в продължение на цяло десетилетие. Един ден Джанет просто се върна, а на следващия научих, че Натали е постъпила в хоспис и Деси живее тук.
— Кари е пристрастена, нали разбираш — продължава Луси и навлиза в работната зона на фургона. Стъпките й отекват шумно по лъснатия стоманен под. — Пристрастена е към нас. В някакъв извратен смисъл ние сме всичко, което тя има.
Луси сяда пред един терминал и включва компютъра, поставен върху бюрото.
— Някъде в дълбоко обърканото й съзнание се крие необходимостта да бъде важна за някого. — Луси въвежда парола. — И когато установи контрол над жертвата — защото всеки, с когото се сближи, става нейна жертва — тя е постигнала целта си. Понеже за него няма по-важен човек от нея. За известно време играе ролята на Господ. След което всичко приключва по познатия начин. И тя отново остава сама. Колкото и абсурдно да звучи, тя се нуждае от нас.
— Тя не е Господ, а аз пет пари не давам за нуждите й — казвам и се настанявам на същия завинтен към пода стол, на който седях допреди малко.
— Бентън смята, че ако не погледнеш на нея като на човешко същество, никога няма да разбереш какво става в съзнанието й. — Погледът на Луси среща моя. — А не разбереш ли как мисли, никога няма да я спреш.
Отново взимам телефона си. Нищо. Какво, по дяволите, става? Очаквам едва ли не да отворя вратата на фургона и да открия, че не е останала жива душа в целия парк. Сякаш сме попаднали в някаква отвратителна зона на здрача, която някой контролира от разстояние по същия начин, по който това може би е правено с лаптопа на Натали.
— Дори зад всичко това наистина да стои Кари, моля те, обясни ми как би разбрала, на първо място, за баща ми. — Мисля си за гласа от аудиозаписите, който наистина прилича на неговия. Докато говоря, изпращам съобщение на Марино. — Дори да е обединила усилия с някой друг психопат, как е възможно той или тя да научат това? — питам Луси. — Доколкото зная, никога не сме записвали гласа на баща ми, а Кари никога не се е срещала с него. Дори не е била родена, когато той почина.
— Мисля, че все някъде трябва да са останали някакви следи, свързани с него — казва Луси. Не за първи път твърди това.
— Не зная за нищо подобно.
— Не си чувала да съществува запис на гласа му, но го чуваш в главата си.
— Сякаш беше вчера.
— А мама?
— Нямам представа какво си спомня Дороти.
— Не е ли възможно тя да разполага със запис или да знае за съществуването на такъв?
— Не ми помогна никак. Попитах я преди няколко дни, когато обсъждахме пътуването й. — Не й обяснявам защо съм проявила любопитство.
— Все някъде трябва да има такъв запис — настоява Луси. — Трябва да има. И ако наистина има? Трябва просто някой да го намери, да направи фонетичен анализ и да синтезира необходимите му изречения. И дори да синтезира глас, който да говори на италиански.
— Защо не можем да намерим този човек? — питам директно аз. — Какво е толкова различно този път, че не успяваш да проследиш едно-единствено съобщение от Тейленд Чарли?
— Мисля, че си имаме работа с човек, който създава виртуални машини. На негово място бих постъпила точно така.
— Моля те, обясни ми какво означава това.
— Означава, че сме прецакани — казва Луси.
— Достатъчно е да хакнат някоя отворена виртуална машина или мрежа. Колежите и университетите са идеални мишени, а такива около нас има предостатъчно — обяснява Луси действията на Тейленд Чарли. — След като веднъж създадеш собствена виртуална машина, следващата ти стъпка е да създадеш виртуален сървър за електронна поща — добавя тя. — След всеки изпратен имейл изтриваш сървъра, създаваш нов и така до безкрайност.
— В резултат на което не остават следи, айпи адреси и прочее? — сама стигам до извода аз.
— Възможно е айпи адресът да остане в пакетните регистратори на рутери по маршрута. Но дори тогава ще търсим игла в купа сено. Всеки път, когато проследим някой имейл, ще откриваме, че той е изтрит, и ще получаваме нов, изпратен от съвсем различно място.