— Кажи й, че се надявам да не е много изморена след полета, който разбрах, че не е бил особено приятен. — Това е най-доброто, което успявам да съчиня, докато слизам по металните стълби и отварям вратата. В този миг в главата ми нахлуват спомени, свързани с училищния автобус.
Помня как го изпуснах, защото Дороти бе решила да се забавлява, като смени всички ключалки у дома. Забавляваше се и като криеше домашните ми, заради което също изпусках автобуса.
— Ще поработя тук. — Гласът на Луси ме настига в знойната тъмнина навън, където алчната нощ дебне, за да ме погълне като ненаситно създание, обгърнато от задушаващ мрак.
Тихото боботене на генератора на камиона и шумът от автомобилите заглъхват в непрогледната тъмнина зад гърба ми.
Отправям се към поляната, която не мога да видя вече заради тъмната сянка, хвърлена от шатрата. Размишлявам върху това, което чух току-що. Отдавна не се бях сещала за онази случка отпреди десетина месеца, когато Дороти подари на Брайс и Итън бутилка много скъпа текила.
Помня, че ми се стори странен този екстравагантен жест спрямо хора, към които никога не бе проявявала интерес, макар обикновено сестра ми да се разбира отлично с гейове. Тя обожава Саут Бийч и той й отвръща със същото. Намира за изключително забавно и вдъхновяващо да се издокарва убийствено, както се изразява, за да обикаля гей барове, да участва в гей паради, дори да се качи на някоя платформа, облечена в тясна рокля с дълбоко деколте, която да разкрие пищните й форми, и да маха на феновете си, сякаш е София Вергара, която Дороти боготвори.
Малкото италиански думи, които сестра ми научи като дете, успя впоследствие да забрави напълно. Единственото, което е в състояние да каже в момента, е ciao или да си поръча паста, макар да не си прави труда нито с едното, нито с другото. Не съм сигурна какво точно се случи, но в един момент Дороти си въобрази, че е латиноамериканка.
Говори отлично испански и е специалистка по всичко латиноамериканско. Слуша „Маями Саунд Машин“, първата група на Глория Естефан. Също и латиноамерикански хип-хоп. Обожава кубинската и мексиканската кухня. Изведнъж се оказа, че Брайс споделя нейните вкусове. Допреди няколко минути не бях придала особено значение на бутилката отлежала, ръчно приготвена текила.
Не осъзнавах какво може да означава това, а и как да го осъзная? Сестра ми си пада по подобни великодушни жестове, особено когато е в подходящото настроение. Нерядко те са за моя сметка. Едва ли е случайно, че бяхме в Маями заедно с Дороти и майка ми, когато Брайс и Итън получиха бутилка „Гран Патрон Бурдеос“. Бурдеос е испанското название на френския град Бордо, защото текилата е отлежавала именно в бъчви от Бордо.
Като върна лентата назад, мога да предположа, че единственият мотив на Дороти е бил да ме надмине или подразни. Какво толкова? Нямаше да й доставя това удоволствие. Сега обаче съм изправена пред неприятната възможност този щедър коледен жест да не е бил плод на случайна приумица.
Мотивът й не е бил просто да се изфука или да ми натрие носа. Не и по време на коледните празници или по-късно по Великден, за рождения ден на Брайс или този на Итън, нито за неотдавнашния и далеч по-важен рожден ден на Деси. Изпрати им кошница с деликатеси, ароматни свещи потпури и лакомства за домашните им любимци. Деси получи яке на „Маями Хийт“ и чек, освен това Дороти го поздрави по телефона.
Направи всичко това, при положение че не ни обръщаше абсолютно никакво внимание. Не само на нас, но и на моя главен администратор в редките случаи, когато ме търсеше на работното ми място. До неотдавна се държеше с Брайс снизходително и дори пренебрежително, когато разговаряше с него по телефона. Не проявяваше никакъв интерес към Деси, докато майка му не почина. Никога не е идвала при нас на север до този момент. Питам се колко ли често разговарят двамата с Брайс.
Опитвам се да не мисля за това сега. Всяка неравна стъпка, която правя по застланата с чакъл и пясък алея, ме приближава до младата жена, която не би трябвало да е мъртва независимо от причината, сложила край на живота й. Все още не зная името й, все още е загадка за мен, но ме очаква търпеливо под тентата, опъната в далечния край на полянката отвъд дърветата.