— Обзалагам се, че е тя. Не ми харесва, че си я видяла два пъти, преди някой да я убие. Притеснявам се, че това може да е свързано с теб, Док.
— Не си представям каква може да е връзката — отвръщам аз. — Не мисля, че съм я виждала преди днешния ден.
Съобщавам му резултати от търсенето ми в интернет относно Елиза Вандерстийл. Всъщност за липсата на резултати, тъй като не успях да открия абсолютно нищо за нея — нито в Лондон, нито където и да било другаде.
28.
— Шофьорската книжка може да е фалшива — казва той. — Съвременните технологии улесняват фалшифицирането на документи за самоличност и резултатът трудно може да бъде различен от оригинала.
— Струва ми се странно, която и да е тази Елиза Вандерстийл, тя да не присъства в нито една социална медия — уведомявам го аз. — Всички млади хора се регистрират в поне един подобен сайт. Не открих нито една жена с това име, която поне малко да прилича на нея. В интерес на истината, търсенето ми продължи едва няколко минути…
— Съгласен съм, че е странно. Освен ако не е имала причини да остане в сянка. — Марино сваля бялата си качулка и попива лъскавата си от пот глава с хартиени кърпи. — Господи, потя се като проститутка на изповед. Може шофьорската й книжка да е фалшива и въобще да не съществува човек на име Елиза Вандерстийл с тази дата на раждане и адрес. И може това да е причината да не я откриваш в социалните мрежи.
— Луси работи по въпроса. Да видим какво ще открие тя — казвам аз, докато разкъсвам пакет със защитен гащеризон. — Надявам се да е повече, отколкото при последните й търсения. — Имам предвид неуспешните й опити да проследи Тейленд Чарли, но нямам намерение да разкривам подробности пред Марино.
Оглеждам осветения район от парка, разположен под плоския покрив на шатрата. Погледът ми проследява тревата, чакълената алея, падналия велосипед, тялото. Сцената изглежда призрачно спокойна, недокосната, сякаш не е възможно тук да е загинал човек.
— Имаме ли напредък? — питам Марино и очаквам да ми разкаже какво е открил след последния ни разговор по телефона. — Намери ли нещо интересно, което да сме пропуснали при първия оглед? Ще трябва да приключим колкото се може по-бързо. Тук е ужасно горещо и задушно и не искам някой от нас да припадне от изтощение.
— Събрах нещата, които вече бяхме открили. Златната верижка, шофьорската книжка. И предпазната каска, която изобщо не ми се стори повредена.
— Смяташ ли, че Еня и Аня може да са прибрали още някоя улика?
— Къде биха могли да я скрият? Претърсих раниците им, открих очилата, висулката във форма на череп и телефона. Плюс блузата, в която някоя от тях е повърнала в храстите.
— Може да са го скрили наоколо. Пари например? Кредитни карти или банкноти? Възможно ли е жертвата да е карала колело и да не е носила у себе си нито пари, нито ключове?
— Мога да ти кажа само, че близначките се кълнат, че не са взимали назаем нищо друго. — Марино сваля ръкавиците и разкопчава малката черна хладилна чанта „Харли Дейвидсън“, която не е служебна, а негова лична собственост. — Изпразниха джобовете си пред мен. Нямаше нищо.
— Предполагам, че всичко зависи от преценката им дали могат да ти имат доверие или не — отговарям, докато той изважда бутилка вода и ми я предлага. — Не, благодаря. Добре съм. Зависи и от това дали и ти можеш да им се довериш — добавям по адрес на близначките. — Можеш ли да им се довериш?
— За момента са убедени, че всеки момент ще ги повикаме да положат клетва като помощник-детективи. Сигурен съм, че ако бяха намерили още нещо, щяха да ни го предадат.
— Интересно, защо ли не са си направили труда да вземат шофьорската книжка? — Започвам да нахлузвам крачолите от синтетична бяла материя върху съсипаните си обувки. — Стоях на алеята, когато пристигна инспектор Барклей. Чудя се защо са взели едни неща, а са оставили други.
— Вероятно защото от тяхна гледна точка — отвръща Марино — документите за самоличност на един мъртвец могат да им навлекат неприятности. Не че според тях е редно да взимат вещите на човек, който е пострадал или загинал при инцидент. Опитвам се да кажа, че на определено ниво успяват да различат кое е правилно и кое не. Възприели са себе си като хора, които са намерили нещо и са решили да го задържат. Според тях мъртвата жена не е имала нужда от слънчеви очила, телефон или златна висулка на колието.