— Те ли ти го казаха?
— Общо взето.
— Не е имала нужда и от пари.
— Зная. Нямам представа къде са, освен ако близначките не са ги скрили в бельото си. — Марино отпива вода и връща полупразната бутилка в хладилната чанта. — Ще помоля Фландърс да провери, защото аз няма да го направя. Не искам да ме обвинят в непристойно поведение.
— Да се надяваме, че не са отмъкнали още нещо, за което са решили, че няма да трябва на жертвата. — Припомням си срещата с колоездачката пред Харвард Клуб.
Не забелязах други бижута освен колието.
— Не виждам часовник — казвам на Марино. — Но телефонът, очилата и останалите вещи, които Аня и Еня са взели и прибрали в раниците си, могат да ни създадат проблем, ако случаят влезе в съда.
— Надявам се да не са повредили някоя важна улика. — Марино разперва пръсти и нахлузва нови ръкавици. — Не че имаше какво толкова да повредят. Към момента не съм открил нито ясен отпечатък от обувка, нито угарка от цигара. Не видях дори капка кръв или каквото и да било, което да подсказва, че е имало борба. Сякаш вече е била мъртва, когато е паднала на земята.
— Определено няма признаци да е помръднала, след като е паднала. — Изправям се и пъхам ръце в ръкавите от хлъзгава бяла материя. — Ако съдя по това, което виждам, мога да предположа, че след като се е озовала на земята, е изпаднала в безсъзнание и е умряла. — В този момент телефонът ми иззвънява.
Луси е. Слагам слушалката. Казвам й, че се надявам да е открила нещо.
— Саут Одли стрийт, Мейфеър. Близо до Гроувнър Скуеър — казва тя.
— Адресът на Елиза Вандерстийл? — Сядам обратно на куфара с криминологично оборудване и поглеждам към Марино.
— Къща с площ от над шестстотин квадрата, оценена на трийсет милиона британски лири — съобщава ми Луси. — Това е адресът от шофьорската книжка и една от причините името й да не се появи при стандартно търсене е, че там не живее нито тя, нито семейството й.
— В такъв случай адресът е фалшив.
— Не е. Собственик е Уилям Портисън, изпълнителен директор на високотехнологична компания. Британец, следвал в Масачузетския технологичен институт, женен, името на съпругата му е Даяна — отеква гласът на Луси в слушалката ми.
— Това говори ли ти нещо?
— Не мисля.
— Той е собственикът на къщата, в която Елиза Вандерстийл е живяла като домашна помощница през последните две години — заявява уверено Луси. — Това може да обясни и защо адресът на луксозната резиденция на семейство Портисън фигурира в британската й шофьорска книжка. А работата й като домашна помощница вероятно е причината да не ползва социални медии. Не всеки работодател желае това, особено ако е по-затворен или предпазлив по отношение на децата.
— Може да си права, но въпреки това е странно — отговарям аз.
— Много домашни помощници и детегледачки работят срещу подслон и храна — казва Луси. — На практика се превръщат в част от семейството.
— Да, но обикновено не в буквален смисъл — възразявам. — Не мисля, че обстоятелството, че живееш с дадено семейство, ти позволява да използваш адреса му като свой собствен. И ако Саут Одли стрийт не е истинският адрес на Елиза Вандерстийл, не би трябвало да присъства в шофьорската й книжка или който и да било друг документ за самоличност. Най-малкото е допълнителна отговорност за семейство Портисън.
— Явно не са й попречили да го впише, когато се е преместила в Лондон преди две години и си е извадила шофьорска книжка — казва Луси. — Използвала е адреса за връзка с различни институции, както и за да получава поща. Предполагам, че са знаели какво прави.
— Откъде се е преместила? — питам аз.
— Канада — отговаря Луси. — Сменила е канадската шофьорска книжка с британска. Очевидната причина да го направи е намерението да шофира във Великобритания за период от повече от дванайсет месеца.
Племенницата ми говори с увереност, която ме смущава. Нямам намерение да я разпитвам откъде е научила всичко това. Когато потърсих Елиза Вандерстийл в интернет, не открих нищо. Нямам представа къде е търсила Луси. Вероятно в онова, което наричат Дълбока мрежа или Невидима мрежа. Може да е ползвала мрежи от рода на Ъндърнет, а това е Бермудският триъгълник на киберпространството, в който бродят терористи и откачалки и в който изчезват пари, собственост и самоличности на нищо неподозиращи жертви.