— Носела го е на гърба си, когато си я видяла? — Попива потта от брадичката си с хартиена кърпа, като внимава да не капне на някое важно място, включително тялото.
— Не мисля, защото в такъв случай нямаше да забележа, че има златно колие във формата на череп с гротескна гримаса.
— Значи впоследствие го е отметнала отзад. Висулката вече е била на гърба й, когато се е нагряла и отпечатала върху тялото й. Би трябвало да е била под блузата, защото се е отбелязала директно върху кожата. — Марино казва това, което му се иска да е истина.
Не желае да мисли за нищо, което би могло да подхрани фобията му от неща, които скърцат, стенат или тракат през нощта. Те го плашат. И ще продължат да го плашат, тъй като случаят не ми изглежда приключил.
— Ако видиш подобен белег и нямаш представа от какво е причинен? — продължава да разсъждава той на глас. — По времето на Салемските процеси това е било достатъчно да те обесят като вещица. Щяха да решат, че си урочасала или обсебила жертвата.
— За щастие не живеем в онази епоха. Но си прав. Най-вероятно щяха да ме обесят като вещица. — Взимам лупата, а той прави няколко снимки в едър план на изгореното място.
Сухият тъмночервен отпечатък на ухиленото лице на черепа се е получил при силното нагорещяване на висулката. Отпечатаната уста и око не са били в пряк контакт с кожата, защото мястото не е обгорено. Кожата е останала бледа и е превърнала изображението в уродлив емотикон, разположен в горната част на гърба на Елиза Вандерстийл. Дори аз бих го определила като странно.
— Прилича на мъртва глава. — Марино трескаво оглежда отпечатъка. — На нещо свръхестествено… може би на стигма.
Иска да каже мъртвешка глава и стигмата. Белегът наистина изглежда загадъчен, човек може да си го обясни само ако знае какво го е причинило.
— Ще ми помогнеш ли, като я задържиш така? — Струйки пот се стичат по гърдите и корема ми, а също и между бедрата, дрехите под гащеризона ми са направо подгизнали. Марино прикляква до мен и придържа тялото, докато го обръщам напълно настрани, за да го огледам по-добре от главата до петите, отпред и отзад.
— Това също е странно — отбелязва той по адрес на белите линии от изгаряне, които откривам върху дясното рамо и основата на врата. — На вкочанената дясна китка има още такива. Всичките са от една и съща страна на тялото. Но ако са изгаряния, не приличат на това тук — казва Марино и посочва тъмночервената рана, причинена от висулката на колието.
Обяснявам му, че когато зоната на поражение изглежда грапава и бяла, това обикновено свидетелства за изгаряне от трета степен. Предполагам, че белите линии са резултат от директен контакт с източника на токовия удар.
— Като жици — давам му пример. — С тази разлика, че говорим за много тънки жици, почти колкото човешки косъм.
— Какви жици? — оглежда се неспокойно Марино, сякаш те са достатъчно близо, за да ги докосне.
— Нямам представа, ако наистина става въпрос за жици. — Забелязвам нещо във вътрешния джоб на сините й шорти за джогинг. — Другото изгаряне е от контакта между златната висулка и същия източник на ток. Това е моето предположение.
Плъзгам пръсти под ластика на шортите и откривам малък вътрешен джоб. В него има нещо плоско и твърдо. Изваждам черен пластмасов ключодържател със сериен номер върху него.
— Бинго! Може това да е ключът от жилището й! — възкликва Марино, когато пускам ключодържателя в пликче за улики и му го подавам.
Ставам и оглеждам дърветата, уличния стълб, пътечката от експлодирали стъкла… Опитвам се да си представя какво може да е било толкова дълго и тънко, че да изиграе ролята на проводник, с който Елиза Вандерстийл евентуално да установи контакт, докато минава с колелото си. Представям си я как натиска педалите, как профучава през сенките и душния въздух, уморена и нетърпелива, тъй като става късно и започва да се мръква.
Изведнъж нещо пронизва голото й дясно рамо и врата й, жигосва я между лопатките. Трябва да е било адски болезнено и дори ужасяващо, защото тя се е обърнала мигновено и го е хванала, при което е изгорила дясната си длан. Вероятно е изпитала чувството, че я напада цял рояк стършели, и това е била последната й съзнателна мисъл, преди да изгуби контрол върху колелото и да полети на земята.
Подобен сценарий би обяснил линейните изгаряния и асиметричния ригор. Мощен електрически заряд, поразил златното колие и преминал през тялото на жертвата, би могъл да нагрее влагата в него и да я превърне в пара, след което да избухне и да повреди обувките и дрехите й. Топлината би могла да разкъса златната верижка, която открихме. Проверявам отново врата й и търся признаци верижката да се е нагряла, преди да се скъса.