Топкапъ сарай
Сюлейман стоеше до един прозорец и наблюдаваше как товарят трупа на гърба на кон. Върху животното бе метнато покривало от черно кадифе, а в очите му бяха капнали специална течност, за да сълзят. Един бостанджия отведе коня. Сюлейман бе наредил тялото да бъде отнесено в Галата и погребано в безименен гроб.
Двамата мъртви бостанджии бяха изнесени от стаята на Ибрахим. Бяха казали на Сюлейман, че от останалите живи един е изгубил окото си, а друг — носа си. Върху стените се виждаха тъмни петна.
— Храбро се е бил — каза Сюлейман.
— Моля те, господарю — промълви Хурем. — Не се измъчвай. Твоите заповеди бяха справедливи. Не можеше да направиш нищо друго.
Но тя добре виждаше, че чувството за вина вече бе започнало да разяжда сърцето му. Лицето му бе пребледняло. Целият трепереше.
— Малка роксолана… — прошепна и се притисна към нея. Добре поне, че нямаше към кого другиго да се притисне, помисли си тя.
Не и в този момент.
Шеста част
Тази жена, Хурем
65.
Чамлика, 1541
Сюлейман видя как Мустафа пришпорва арабския си жребец към върха на хълма. Дългата копринена опашка на животното бе хоризонтално опъната, признак за чистокръвна порода. Вятърът развяваше червените пискюли на главата на коня и полите на бялата роба на Мустафа. Синът му се бе превърнал в красив млад мъж, помисли си Сюлейман. Той вече имаше четирима сина от жените в харема си. Чудесен принц. На двайсет и шест години. На същата възраст Сюлейман бе пристигнал от Маниса, за да поеме трона.
Той смушка коня си, за да стигне сина си. Стрелците бързо прекосяваха блатистата местност в ниското, следвани от кучетата си и Джихангир — странна изгърбена фигура върху кон, със зачулен сокол, кацнал на протегнатата ръка.
Сюлейман бе едновременно изненадан и доволен от приятелството, което се бе зародило между Мустафа и Джихангир през последните две седмици. Състрадателен по природа, шахзадето бе забелязал достойнствата, скрити зад деформираното тяло на момчето, и го беше взел под крилото си. Показваше му как да тренира соколи и да ги използва по време на лов, прекарваше часове с него, учейки го да стреля с лък или просто го извеждаше на езда. Сюлейман бе доволен и от вниманието, което младият наследник на трона показваше към този свой ощетен от природата брат. Подобни бяха и чувствата на самия Сюлейман към момчето.
От своя страна Джихангир направо благоговееше пред Мустафа и бе изумен от вниманието, което неговият най-голям брат му оказваше. По време на посещението на Мустафа в двореца недъгавото момче го следваше като кученце и с часове го наблюдаваше как играе черит.
— Той е добро момче — отбеляза Сюлейман. — Учи се добре и всячески се опитва да надмогне дефектите, с които Аллах го е белязал.
Мустафа се извърна на седлото.
— Газиите имат нужда не само от учени, но и от воини.
Сюлейман проследи с поглед полета на дребния исландски сокол във въздуха, птицата бе подгонила плячка, все още невидима за окото на султана.
— Обещай ми, че никога няма да го нараниш.
— Защо да го наранявам, господарю?
— Когато един ден тронът стане твой.
Мустафа се засегна от това предположение.
— Аз не съм като дядо ми.
— Но това е твое право, стига да пожелаеш да се възползваш от него.
— Давам ти думата си. Няма да му сторя никакво зло. Наистина ли мислиш, че ще бъда толкова жесток, та да убия горкия си брат още щом се възкача на престола?
— Просто искам да ми обещаеш.
— Имаш думата ми.
Двамата се измериха с поглед. Как му се искаше да му вярва, помисли си Сюлейман. Но помнеше колко лесно бе за баща му едно такова убийство. Кръвта на Селим течеше във вените и на двама им.
— Какво ще правиш, когато се озова в рая, е твоя работа, както и на Аллах. Но, моля те, пощади Джихангир.
— Никой от братята ми не бива да се страхува от мен, господарю. Този кървав обичай е приключил с дядо ми.
— След време може да си на друго мнение.
— Ако не вдигнат ръка срещу мен, нищо няма да им се случи.
— Селим и Баязид са вече почти пораснали.
— Решението ще зависи от тях. Тръгнат ли срещу мен, тогава ще съм принуден да действам. Това се очаква от принцовете. Но можеш да им кажеш, господарю, че ако те самите не извадят сабите си, ще живеят в мир. Не желая кръв по трона си.