Хурем доволно плесна с ръце.
— Каква прелестна реч! Станал си идеален дипломат, Аббас. Пример за всички евнуси по света!
Как му се искаше да изтръгне отровния й език!
— А ти пък си пример за всички жени по света, господарке.
Хурем наклони глава на една страна и прокара език по горната си устна. Бавно се изправи, оставяйки наметката да се свлече от раменете й. Беше гола.
Аббас скръцна със зъби и сведе поглед към земята.
— Какво става, Аббас? Да не би да съм толкова грозна, че човек да не смее да ме погледне?
— Не, господарке, красотата ти ме заслепява — отвърна Аббас, — като се опитваше да контролира гласа си. Близо двайсетте години, които бе прекарала в харема, изобщо не й се бяха отразили, помисли си той. Тя много добре осъзнаваше, че тялото й може да събуди чувствеността на всеки мъж, дори на някой непълноценен — като него. Беше се погрижила да не кърми нито едно от децата си и за разлика от повечето тлъсти стари врани не се беше отдала на сладкишите. Но защо му причиняваше всичко това? Защото й доставяше удоволствие да го вижда как страда, без съмнение.
— Казаха ми, че са те кастрирали след пубертета. На колко години си бил тогава, Аббас?
— На седемнайсет, господарке.
— А имал ли си опит с жени, преди това да ти се случи?
— Не много голям, господарке.
— Малцина са тези, които оцеляват след подобна операция на тази възраст, нали? Извадил си късмет.
— Едва ли бих го нарекъл късмет, господарке — отвърна той, преди да се усети.
Тя посегна и го погали. Долавяше мириса на парфюма й.
— Бедният Аббас. Още ли изпитваш желание понякога?
Очите му се плъзнаха надолу по тялото й. Бог да му е на помощ в този труден момент! Тя, разбира се, знаеше отговора на въпроса си. Независимо от омразата си към нея изпитваше желание да погали меките очертания на гърдите й — нежно, като любовник. Знаеше, че очите му вече са го издали.
— Не, господарке.
— Дори не и към Джулия ли? — с меден гласец попита тя.
Почувства как се задави.
— Не, господарке.
— Значи в такъв случай мога да разчитам на обективното ти мнение. Мислиш ли, че все още съм толкова хубава, колкото и останалите момичета от харема на моя господар?
Тя се надигна на пръсти и бавно се завъртя.
— Да — промълви Аббас.
Тя се усмихна, очите й блестяха като изумруди.
— Не е ли странно. Една гола жена е напълно безпомощна пред някой истински мъж. А с теб съм в безопасност. Това създава здрава връзка помежду ни, не е ли така, Аббас?
До смърт, помисли си Аббас. Неговата. Или нейната.
— Свързани сме в нашата служба.
— Именно. Ти трябва да ми служиш, нали? Заради Джулия.
Защо не му кажеше какво иска? Защо не спреше да го тормози? Да му кажеше за какво го бе повикала и да го оставеше на мира!
— Искам да сториш нещо за мен.
— Само назови желанието си.
— Моето желание? — Тя се подготви да види реакцията му. — Желанието ми е да подпалиш харема. Искам това място да се превърне в пепел. Можеш да направиш това за мен, нали, Аббас? Нали?
66.
Ураганът сироко тръгва от Сахара, горещият му сух дъх изгаря северноафриканския бряг, преди да се придвижи на север към Средиземноморието. Докато стигне до най-отдалечените му брегове, ураганът е натежал от влага.
Тази вечер сироко се втурна по тесните улици на Стамбул, преви клоните на кипарисите и чинарите в дворцовите градини, заудря яростно по червените и зелени байраци, окичили палата, натрупа пяна по отсрещния бряг на Босфора. Въздухът стана потискащ и влажен, но дъждовете все още не идваха.
Идеалното време, помисли си Аббас.
Беше изчакал четири нощи, за да определи подходящия момент за осъществяването на последния каприз на Хурем. Дворецът бе потънал в тъмнина, когато той, придружен от двама бостанджии, мина през една малко използвана врата в южната стена. Тримата евнуси отсъстваха по-малко от час, но когато се върнаха, по хоризонта над покривите на порутените дървени къщици вече пълзеше оранжево-розово петно. Една измамна зора.
Щом благополучно се прибраха в сарая, Аббас намери бостанджибашията и плъзна изумруден пръстен в свитата му длан. Използва езика на глухонемите, за да даде да се разбере, че двамата евнуси, които го бяха придружавали, не бива да са сред живите, щом настъпи утрото.