— Тя ми отказва? — изграчи той.
В този момент на Аббас му се прииска да е навсякъде другаде, но не и в тази стая. Едва дишаше. Чувстваше как по гърба му се стича хладна пот и си даваше сметка, че коленете му треперят. Копринените поли на робата му се движеха около краката му като развети от силен бриз. Устата му бе толкова пресъхнала, че трябваше да положи огромно усилие, за да проговори.
— Тя каза, господарю, че животът й е в твои ръце, но сега не може да дойде, без да рискува да обиди Аллах и неговите свещени закони.
Да, така беше казала, помисли си Аббас. Беше го произнесла с усмивка на пълен триумф.
— Осмелява се да ми изнася лекции върху шериата?
— Само повтарям думите й, господарю.
Сюлейман остана неподвижен толкова дълго, че когато най-сетне скочи, движението стресна Аббас. Сюлейман се хвърли върху леглото и в яростта си разкъса копринената завивка.
— Тя не може да ми се противопоставя!
— Казва, че не иска да те засяга, господарю — рече Аббас, давайки си сметка, че в момента се моли не само за живота на Хурем, но и за своя собствен. — Чула го била от устата на шейхюлислама. Той й казал, че сега, след като е свободна, вече не може да ти дава онова, което винаги ти е давала, докато е била робиня, без да прекърши волята Божия.
— Абу Са’ад ли и го е казал?
— Да, господарю — отвърна Аббас с доза задоволство. Нека за разнообразие този надут и самодоволен стар глупак усетеше пламъка на факлата върху себе си. Ако успееше да убеди Сюлейман да насочи вниманието си към фетвата му, щяха да са в безопасност. Султанът нямаше да се осмели да тръгне срещу шериата.
Сюлейман измъкна ятагана от ножницата до леглото. Рубините по дръжката проблясваха като горещи въглени. С изкривено от ярост лице Сюлейман погледна към ятагана, после към евнуха.
Аббас се замоли наум за своето спасение. Султанът щеше да го посече. Усети, че губи контрол над пикочния си мехур. Напоследък често му се случваше да се подмокря като някоя стара жена. Знаеше, че това е в резултат на кастрацията. Едно последно унижение в един живот, щедро изпъстрен с обида.
Сюлейман вдигна ятагана и удари с все сила по дюшека.
— Абу Са’ад — процеди през зъби той.
— Фетвата беше издадена от него — рече Аббас.
— В такъв случай трябва да се консултираме с шейхюлислама, тъй като познава мислите на Аллах много по-добре от мен.
Сюлейман изфуча от стаята. Аббас тихо отправи молитва към Пророка за навременната намеса и последва повелителя си.
Всеки друг би изпаднал в ужас, ако бъдеше вдигнат посред нощ от леглото, за да се изправи лице в лице с Господаря на живота, да срещне студените му горди очи и да понесе силата на неговия гняв. Но шейхюлисламът се страхуваше единствено от Аллах. Изпълни церемониалния поклон, който дължеше на Сюлейман в качеството му на султан, после спокойно срещна погледа му.
В залата за аудиенции присъстваха само трима души: Сюлейман, Аббас и Абу Са’ад. Стражите, които бяха довели шейхюлислама, чакаха с извадени ятагани от външната страна на вратата.
Сюлейман гледаше заплашително от трона си.
— Искам фетва — рече той.
Абу Са’ад се поклони, без да казва нищо.
— Отнася се до Хасеки Хурем — моята любима жена. Знаеш, че я освободих от семейството на моите роби, нали? Вече е свободна.
— Така е, както казваш — отвърна Абу Са’ад.
— Може ли тя като свободна жена да спи с мен, без това да противоречи на Божията воля?
Абу Са’ад бе подготвен да чуе този въпрос от устата на Сюлейман още от мига, в който Хурем го беше повдигнала. Отговорът си оставаше същият, дори и когато се отнасяше до султана.
— Дори и да си прекарал хиляди нощи с нея, докато е била робиня, сега, след като вече е свободна, подобно нещо ще бъде грях в очите на Аллах и би поставило душата й в смъртна опасност.
— Как може да се реши този проблем?
— Тя може да спи с теб, без да бъде опетнена, само ако е твоя жена.
Сюлейман впи пръст в страничните облегалки на трона си. Аббас си помисли, че султанът изглежда така, сякаш в устата му е попаднало нещо гадно и той се чуди дали да го изплюе или не.
Какво щеше да стане с тях сега? След като Хурем отказваше да споделя леглото на господаря си, а не бе възможно Сюлейман да се ожени за нея, положението изглеждаше безнадеждно. Хурем щеше да бъде изпратена в изгнание. А какво щеше да стане с него?
— Вървете си. И двамата — рече султанът.