Гюзюл реши да изостави любезностите на дворцовия език.
— Изпращат я в изгнание, господарю.
Ибрахим замълча, но не позволи на емоциите да се изпишат върху лицето му.
— Някакъв нов слух ли е това, Гюзюл?
— Господарката ми те моли да се застъпиш за нея пред Господаря на живота.
— Нямам такова влияние, Гюзюл.
Друго говореха из базарите, помисли си Гюзюл. Хората приказваха, че Ибрахим и султанът се обръщаха един към друг по име. Но тя не смееше да каже това, дори и тук.
— Господарката ми просто иска да говориш с Господаря на живота по този въпрос.
— Това не е моя работа. Знаеш, че с удоволствие бих помогнал на Пролетната роза, ако можех, но това е извън моите скромни възможности. Може би трябва да се обърне за помощ към кислар агаси, нали той ръководи харема.
— Господарю, господарката ми моли да се замислиш върху последиците от нейното оттегляне.
Ибрахим се приведе напред, опрял ръка на трона. Лицето му изразяваше леко безпокойство.
— Да, Гюзюл?
— Винаги си бил приятел на Мустафа. Един ден той ще бъде султан. Майка му би искала да те запомни с добро.
— Това заплаха ли е, Гюзюл?
— Не, господарю. Господарката ми само иска да знаеш, че никога не забравя приятелите си.
— Нейните достойнства са безгранични и всеизвестни.
— Господарката ми също така държи да подчертае, че тя никога не би си помислила да оспорва могъществото на великия везир.
Ибрахим изненадано се изсмя.
— Не, разбира се.
— Да, но Хурем може би е готова да те предизвика.
Думите отекнаха в тишината, подобно на конска подкова, изпусната върху мраморен под. Ибрахим дълго не откъсна поглед от еврейката, пръстите му здраво стискаха страничната облегалка на трона. Накрая каза.
— Така ли мислиш, Гюзюл?
— По базарите се говори, че го е омагьосала, господарю.
— Империята не се управлява от продавачите на килими.
— Господарката ми само иска да ти припомни, че тя прекарва дълги дни и нощи с него. Обсъждат политиката.
— Още клюки от харема!
— Господарката ми само иска да я защитиш пред Господаря на живота. Ти си мъдър и доверен съветник. Тя ти желае дълъг и щастлив живот.
— Разбрах те, Гюзюл.
— Господарю. — Гюзюл изпълзя напред и целуна килима пред краката му, после — пак пълзешком — се оттегли.
Ибрахим сбърчи чело. Хурем, заплаха? Невъзможно! И все пак… Великият везир погледна към мъжа, който продължаваше да стои безмълвно и неподвижно пред стъпалата към трона му и попита:
— Е, Дефтердар, какво мислиш?
— Винаги е по-мъдро човек да не си създава повече врагове от необходимото.
— Той наистина е обсебен от тази негова малка рускиня. Но… може ли Хурем да се осмели да предизвика самия везир?
— Това е въпрос, на който само ти можеш да отговориш, господарю — отвърна Рустем.
Ибрахим се вгледа внимателно в лицето му. Дали Дефтердарят разбираше ситуацията? Дали беше осъзнал, че харемът бе единствената част от империята, над която той, Ибрахим, нямаше никакъв контрол? Е, ако се беше досетил, то не беше позволил това да се изпише върху лицето му. Но пък от друга страна, Рустем никога не издаваше емоциите си. Понякога Ибрахим се чудеше дали дефтердарят изобщо изпитва нещо. Точно заради това го беше предпочел пред всички останали. На самия Ибрахим му се случваше емоциите да замъглят разума.
— Пролетната роза е майка на шахзадето — каза той. — Един ден ще бъде валиде-султан. Ще видя какво мога да направя, за да й помогна.
— Това също така ще ти помогне да прецениш какво е реалното влияние на онова момиче от харема — добави Рустем.
Ибрахим му хвърли бърз поглед. Дори не се беше сетил за това. Но, разбира се, Сюлейман щеше да послуша неговия съвет. Нима някога му се беше опъвал?
31.
Топкапъ сарай
Тази вечер виолата на Ибрахим изобщо не го развличаше. Сюлейман мрачно гледаше ръцете си, докато пажовете вдигаха последната чиния с рахат локум — сладката, подправена с фъстъци „почивка за гърлото“, с която приключваше всяко хранене. Ибрахим завърши баладата, остави инструмента и наклони глава.
— Нещо тревожи ли те, господарю?
Сюлейман бавно кимна.
— Да, Ибрахим.
— Заради пратеника Хабердански ли се притесняваш?
Сюлейман се намръщи. Посланикът на Хабсбургите. Фредерик бе проявил наглостта да го изпрати в двора му без дължимия данък и без условия за плащане, единствено с настояването да се признае Унгария за част от империята на Фредерик и да се настоява за нейното връщане на законния й наследник. С удоволствие се беше съгласил с предложението на Ибрахим да му се покаже що е истинско османско гостоприемство — тъмниците на Йедикуле.