— Той ми е баща. Това е достатъчно. Как управлява харема си, не е моя работа.
— Сляп си.
— Ти пък навсякъде виждаш заговори.
— Но тя се опита да те отрови!
— Няма доказателства.
— Кой друг би желал смъртта ти?
— Османлиите си имат много врагове.
Гюлбехар стисна отпуснатите си в скута юмруци.
— Тя беше. Ти стоиш между нейните отрочета и трона.
— Баща ми никога няма да ме предаде.
— Той дори няма представа какво се случва под собствения му нос.
— Какво искаш да направя?
Гюлбехар сведе очи.
— Имаш много приятели в Портата. Може би е време да се научиш да ги използваш.
— С каква цел?
— Дядо ти би те научил добре на това.
Мустафа пребледня.
— Няма да вдигна ръка срещу баща си. Това е грях пред Аллах!
— Има и по-големи грехове. Извършват се в двореца в Стамбул.
Мустафа вдигна пръст и един глухоням евнух се втурна към него с купичка ароматизирана вода. Принцът потопи пръстите си в нея и подаде да му ги подсушат.
— Ще се кача на трона така, както Аллах пожелае. Няма да вдигна ръка срещу собствения си баща. — Той посегна и взе ръцете на Гюлбехар в своите. — Обичам те, майко. Но ти виждаш призраци навсякъде. — Той изведнъж се усмихна. — Ако Хурем ми е враг, тя ще си получи заслуженото след време. Но него няма да нараня.
Когато синът й се оттегли, Гюлбехар плесна с ръце и изчака, докато пажовете раздигат масата. Дълго седя така, потънала в мълчание. После нареди на една от прислужниците да повика Гюзюл.
35.
Ески сарай
Джулия не беше виждала нищо толкова грозно през целия си живот.
Кислар агаси беше млад, може би почти на същите години като нея. Беше облечен в копринен кафтан на цветя, около кръста му беше препасан широк пояс, а нагоре носеше къс смарагдовозелен сюртук, обточен с хермелин. На дебелите му кутрета искряха пръстени с рубини, докато барабанеше нетърпеливо с тях по страничните облегалки на трона си. В скута му мъркаше бяла котка.
Богатите одежди не бяха в състояние да прикрият изключително дебелото му туловище. Лицето му изглеждаше така, сякаш някой скулптор го беше изработил набързо от маджун, после отвратен бе изрязал лицето му, оставяйки го обезобразено и размазано.
По време на дългия път от Алжир Джулия бе научила малко турски. Беше чула кислар агаси да подвиква рязко на един от стражите, които я бяха довели, и бе различила познатите думи: „гяур“, „беят на Алжир“, „жена“.
— Свалете воала й. — Той посочи към нея.
Джулия беше научила и нещо друго по време на пътуването — че най-добре сама да изпълнява заповедите им, вместо да ги оставя да я докосват с мръсните си ръце. Щом евнухът изрече думите, тя посегна и отметна черната дантелена мантиля назад.
Забеляза как лицето на кислар агаси претърпява удивителна трансформация. Той сякаш се разтресе на мястото си — все едно, че някой го беше ударил силно по гърба, — а устата му зина от изненада.
Евнухът скочи на крака и тежкият трон изтрещя на пода зад него. Посочи я с пръст и изрева.
— Махнете я от очите ми!
Стражите се втренчиха в него, зашеметени от реакцията му.
— МАХНЕТЕ Я ОТ ОЧИТЕ МИ! — изпищя отново той и в следващия миг изчезна, затръшвайки вратата зад гърба си.
Стражите я хванаха за ръце и я поведоха навън.
Топкапъ сарай
Куббеалтъ, залата, в която заседаваше Диванът, бе центърът на империята, около който се въртеше великото колело на управлението, а спиците му стигаха чак до Алжир, Гърция и Унгария, до Крим, Персия и Египет. В продължение на осемдесет години в малката стаичка под часовниковата кула на Втория двор османските султани бяха управлявали по четири дни седмично — от събота до четвъртък, бяха получавали петиции, разрешавали легални дела, посрещали чужди пратеници, решавали външнополитически и държавни въпроси. Всяко нещо — от най-безобидния спор между търговци до декларации за войни — минаваше оттук.
Всяка сутрин, когато заседаваше Диванът, през градините на Втория двор мълчаливо се извиваше дълга опашка от молители, дошли да се възползват от правото си да изложат своя случай пред султана. Сюлейман, с тюрбан от снежнобял муселин и кафтан от бял сатен, седеше на покрит с възглавници подиум срещу вратата. От дясната му страна седеше великият везир, а казиаскерите на Румелия, на европейските и азиатските провинции на империята седяха зад него. Аги, паши и мюфтии бяха разположени според ранга си от двете им страни, а секретарите и нотариусите — на пода, опънали пергаментови свитъци, готови да записват султанските декрети и присъди.