Бяха я разсъблекли и насила я бяха накарали да се изкъпе — управителката на баните се беше намръщила от отвращение при вонята, разнасяща се от дрехите й, — а после трябваше да изтърпи най-срамната операция, която някоя християнка би могла да си представи. Бяха я избръснали под мишниците, бяха изскубали косъмчетата от ушите и носа й, а после… Дори и сега затваряше очи, когато се сетеше за това. Бяха я оскърбили жестоко и тя знаеше, че вече не можеше да се върне там, откъдето беше дошла. Не можеше да се върне в Ла Серенисима и да погледне баща си и мъжа си в очите. Те щяха да разберат. Бог щеше да знае. Беше осквернена и се срамуваше.
Бе напълно зашеметена. Ритуалът на къпането утежни агонията й. Всеки ден насила я докарваха тук, караха я да се съблича пред другите жени, да се къпе и да се оставя в ръцете на черните гедичлийки. Опитваше се да избягва погледите на останалите, да си представя, че не е там и не разбира смеха и шепота, които се разнасяха зад гърба й, макар с изненада да бе установила, че всъщност ги разбира много добре. През последните няколко седмици бързо беше овладяла езика им.
Свали ризата си и се потопи във водата. В края на басейна две момичета — едното с орлов нос и кожа с цвят на лешник, другото, бяло като алабастър с удивителна синьо-черна коса, се преглеждаха една друга за косми. Оглеждането постепенно стана по-интимно и Джулия осъзна, че би трябвало да извърне глава, но нещо я караше да продължи да гледа.
Момичето с тъмната кожа разтвори краката на другото момиче, пръстите му се плъзнаха около слабините й, после се спряха върху вулвата й и я разтвориха нежно. Джулия чу как другото момиче тихо извика. Египтянката се премести още по-близо и бавно започна да движи средния си пръст и тогава Джулия изведнъж осъзна, че този пръст беше вътре в другото момиче.
Мили боже! Още един позор! Двете момичета чуха вика й. Малката египтянка се обърна към нея и подигравателно й се усмихна. Момичето с алабастровата кожа беше отметнало глава назад и дългата й сплетена на плитка коса се плъзна по ръба на мраморния басейн. Тя простена и повдигна бедра, притискайки слабините си към пръстите на приятелката си. Джулия потресено извърна поглед и се озова срещу най-черните и дълбоки очи, които беше виждала.
— Ти си гяурката — рече младата жена насреща й.
Джулия кимна. Гяурка означаваше християнка. Усещаше, че страните й пламтят, затова взе вода в шепи и я плисна върху лицето си. Беше истински кошмар, непрестанен, ужасен кошмар.
— Не се плаши — каза й непознатата.
В гласа й имаше нежност, която окуражи Джулия.
— Какво правят? — попита шепнешком тя.
Момичето сви рамене.
— Облекчават напрежението от скуката. И защо не? Като няма мъж, който да го направи?
Джулия погледна към негрите пазачи и се зачуди, но нищо не каза. Чувстваше се като глупачка.
— Как се казваш? — попита я момичето.
— Джулия.
— А аз съм Сирхане. От Сирия съм. Баща ми ме продаде, когато събираха девширмето.
— Девширмето?
— То е като данък. Хората на султана идват всяка година и отвеждат със себе си най-хубавите момчета и момичета, за да служат на султана.
— Съжалявам.
Сирхане се усмихна.
— За какво? Аз исках да дойда. Знаеш ли къде щях да съм сега, ако не лежах до теб в банята? На полето да събирам памук! Ти какво би предпочела?
Джулия не отвърна.
— Кажи ми нещо — попита тя. — Всичките тези жени на султана ли принадлежат? Всичките ли са му жени?
Сирхане весело се засмя.
— Разбира се, че не! Той има само две кадъни, едната, от които е далеч, чак в Маниса. Остава само Хурем, а тя остарява, така че и за нас, останалите, има някаква надежда.
— Не разбирам. Говори по-бавно.
Сирхане приближи и за ужас на Джулия обви ръце около нея.
— Нужен ти е някой, който да се грижи за теб. Нищо ли не знаеш, гяурко?
— Просто искам да си отида вкъщи — прошепна Джулия.
— Имаш съпруг?
— Да.
— Той добър любовник ли е?
Джулия не разбра думата „любовник“, но дори и да я беше разбрала, нямаше да знае истинското й значение. Затова отвърна:
— Той е старец.
— Защо ти е да плачеш тогава? Ако късметът ти проработи, ще си намериш най-добрия съпруг на света. Самият султан Сюлейман!