В харема къпането, масажите и голотата бяха ежедневие. Чувствеността на тялото й бавно започна да се събужда и откритието я озадачи. Позволяваше на Сирхане да й прави масаж, докато се къпеха, и с ново за нея нетърпение и задоволство очакваше срещите им в хамама.
А може би само веднъж преди бе усетила такова радостно нетърпение. С Аббас.
Както тогава, така и сега сянката на изповедника й висеше над свободата й. Бог щеше да я накаже, разбира се. Но после си задаваше въпроса защо, ако той искаше тя да му остане предана, беше позволил на корсарите да пленят галерата? Или просто я изпитваше? Е, ако беше някаква проверка, то тя се беше провалила. И въпреки това, в какво се състоеше грехът й? Не беше изневерила на мъжа си и продължаваше да казва молитвата си всеки ден.
Започна да се самоубеждава, че няма никаква вина. И с всеки изминал ден сянката на изповедника й избледняваше.
Лежеше по лице върху топлия мрамор, а Сирхане масажираше гърба й със затоплени масла. В хамама беше изключително топло и потта се стичаше от челото й право в очите. Ръцете на приятелката й бяха успокояващи, хипнотизиращи. Това беше нещо, което Джулия не би разменила нито за баща си, нито за Дожа, нито дори за Светата Дева.
Докосването на друго човешко същество.
Погледна към немите чернокожи, застанали на стража пред вратите на хамама. Сети се за Аббас.
— Защо никога не се и опитват да говорят с нас? Защо никога не ни… докосват?
— Някои го правят… — отвърна Сирхане и в гласа й прозвуча заговорническа нотка.
— Защо султанът го позволява?
— Защото те вече не са мъже.
Джулия знаеше, че Сирхане сигурно ще я сметне за глупава, но нямаше кого другиго да попита.
— Защо?
— Не знаеш ли? — вдигна вежди Сирхане, но в гласа й се долавяше изненада, не подигравка. — Кастрирали са ги — добави и после, осъзнавайки, че Джулия продължава да не я разбира, обясни: — Отрязали са мъжките им атрибути. Вече не могат да се любят.
Тя размачка мускулите на шията й и Джулия стисна очи, докато по миглите й не избиха сълзи.
— Някога правила ли си любов с мъж?
— Разбира се.
— И как беше?
Сирхане спря.
— Мислех, че си била женена.
— Той беше старец.
Сирхане отново започна да масажира, кокалчетата на пръстите й потъваха дълбоко в мускулите около гръбнака на Джулия.
— Правила съм любов само два пъти. Ако баща ми беше разбрал, щеше да го убие.
— Как точно става?
— Момчето има онова нещо между краката си. То е дълго и твърдо и влиза в теб.
— Къде?
— Във вагината ти, разбира се.
— Боли ли?
— Да, боли. Но онова, което е най-хубавото, е начинът, по който те докосват. Ханиф беше нежен. Харесваше ми как ме целува. Целуваше и гърдите ми. Това най-много ми харесваше.
Джулия отново затвори очи и се опита да си представи Сирхане да целува гърдите й. Направо й се повдигна от мисълта за това.
— Това ли ще прави и султанът?
— Ако извадиш късмет.
— Ако извадя късмет ли?
— Нима не искаш султанът да те избере?
Сирхане плъзна ръце надолу. Джулия простена.
— Ако султанът те избере, ще получиш цялото богатство и спокойствие, за което би могла да си мечтаеш. Виж Хурем. На практика тя е истинска кралица.
Джулия отвори очи и се загледа втренчено в евнусите до вратата. Приличаха на статуи. А преди време се беше срамувала да се показва гола пред тях. Сега все едно не съществуваха.
— На времето познавах един младеж. Мислиш ли, че е искал да прави любов с мен?
— Разбира се. Обърни се.
Джулия се претърколи по гръб, притворила очи, приятно отпусната.
Сирхане не откъсваше поглед от нея. В очите й имаше някакво пламъче, което Джулия не беше виждала преди.
— Ти си много красива, Джулия — прошепна приятелката й. Внезапно се наведе и я целуна. Джулия се вцепени. Дългата мокра коса на Сирхане падна върху лицето й, ръката й се плъзна по корема и между краката й. Пръстът й проникна в нея.
Джулия извърна лице встрани и отблъсна Сирхане. Хукна през парата, обзета от паника. Не знаеше какво да мисли, нито можеше да определи как се чувства.
Топкапъ сарай
Сюлейман и Ибрахим вечеряха на сребърна маса, с чинии от зелен и тъмносин китайски порцелан — дар от някакъв отдавна забравен посланик. Сюлейман беше открил сервиза да събира прах в съкровищницата му. Всяко ястие беше достойно за империята, която османлиите бяха изградили в рамките на последните три столетия. Мед от Влахия, масло от Молдова, пренесено през Черно море в огромни биволски мехове; шербет, охладен с най-чистия сняг от връх Олимп, доставен в плъстени торби и съхраняван в специални изкопи в дворцовите кухни; сини сливи, маслини и фурми от Египет.