— МАХАЙ СЕ!
Ибрахим се обърна и напусна стаята. Сега вече всичко му беше ясно. Трябваше на всяка цена да прекрати властта на Хурем над Господаря на живота. Преди да беше навредила истински.
39.
Ески сарай
По ирония на съдбата я бяха разпределили при отговорничката на царския гардероб, помисли си Аббас. Тя беше показала майсторството си в областта на бродерията и киайята беше признала, че е много доволна от нея.
Завари я приведена над една сатенена роба, която приготвяха за малкия Баязид — бродираше някакъв мотив със златен конец. Когато го съгледа, тя се сепна и той я спря.
— Седни — каза й Аббас.
Джулия се подчини.
— Погледни ме — прошепна й той.
Тя вдигна лице и той забеляза как веждите й неволно се смръщват. Белегът му беше изключително грозен, помисли си той. Особено при добро осветление и отблизо — както в случая. По-добре кинжалът да беше извадил окото му напълно, вместо да остави бялото да гледа втренчено. Зачака върху идеалното и овално лице да се появи някакъв знак, че го е разпознала, но напразно. Нищо.
— Знаеш ли кой съм?
— Кислар агаси.
— Да, кислар агаси. Докато си в харема, твоето добруване е моя отговорност. Разбираш ли?
Джулия кимна.
— Грижат ли се добре за тебе?
— Киайята е много мила с мен.
Аббас кимна. При всички случаи — по-добра от предишната. Старият ага му беше доверил, че Хурем бе наредила да ампутират единия крак на предишната киайя и после да я изпратят в Диарбекир.
— Виждам, че вече си научила малко турски.
— Открих, че имам ухо за това.
— Значи, освен много красива, си и много умна. — Но винаги съм го знаел, рече си наум Аббас. Как ли щеше да реагира, ако сега й заговореше на нейния роден език? Дали тогава щеше да го познае?
— Ти си гяурка, християнка, нали?
— Да.
— Това няма да ти помогне тук. Никой няма да те накара да смениш вярата си насила, но ще се издигнеш по-бързо, ако изучиш Корана. Дали ли са ти екземпляр?
— Не го разбирам. На арабски е.
— В такъв случай трябва да се научиш да четеш на арабски. — Той понижи глас и каза по-мило: — Трябва да забравиш за Венеция. Онзи свят е изчезнал за теб. Нищо не е в състояние да те върне там.
— Знам.
Той се загледа в нея, мъчеше се да измисли какво още да й каже. Внезапно осъзна какво би било усещането да си дух — способен да виждаш физическия свят, но неспособен да бъдеш част от него. Тя не го позна, но и да го беше сторила, какво щеше да се промени? Той не искаше съжалението й, не би го понесъл. Пък и какво друго чувство би могла да изпита към него след всичкото това време?
— Ако имаш нужда от нещо, кажи ми.
Тя сведе глава. Той се поколеба. Беше толкова красива! Дори я беше виждал и гола. Високо от решетъчното прозорче на хамама я беше наблюдавал и беше копнял за нея така, както навремето, когато още беше истински мъж. Срамуваше се, че я шпионира, но на никого не вредеше по този начин, освен на себе си. Беше й се възхищавал така, както човек би се възхищавал от велико произведение на изкуството. Тя продължаваше да бъде най-красивото същество, което някога бе виждал.
Болката в гърдите му внезапно го завладя целия и той почувства, че не може да диша. Защо Господ не се смилеше над него? Защо не сложеше край на мъките му?
— Господарю?
Разбра, че се е втренчил в нея.
— Всичко наред ли е?
— Да, няма нищо.
Нямаше какво повече да й каже, затова се извърна и излезе от стаята. Бавно извървя мрачните коридори на харема, за да стигне до малкото килерче, което сега беше негов дом. Щом се озова вътре, седна на леглото, отпусна глава на ръцете си и заплака.
Хафизе султан зарея поглед над куполите към Мармара — гладко като оцветено в розово стъкло под късното следобедно слънце, със сивите гърбици на островите. Под прозореца в градината чинарите разперваха разкошната си зеленина, а клоните на черешите се превиваха от плод.
Тя насочи поглед навътре към стаята и към трите малки момченца с плитки шапчици и шалвари, които стояха пред нея със скръстени пред туниките си ръце и се опитваха да не я гледат. Меките им ботушки с отчаяно нетърпение пристъпяха по мраморния под.
— Е, кажете ми, момчета, съвестно ли залягате над уроците си?
Баязид и Мехмед обърнаха очи към по-големия си брат в очакване той да отговори, но Селим само изсумтя и продължи да гледа в пода. Накрая Баязид се нагърби с тази отговорност.