— Направи ми огромна услуга, Аббас. Огромна. — Тя сграбчи една от възглавниците до себе си и с изненадваща сила я запрати към отсрещния ъгъл на стаята. Аббас и двете прислужници гледаха старата слаба жена и не можеха да повярват на очите си.
— Безочлива малка кучка! Превръща го в евнух! — После, опомняйки се, отново се обърна към Аббас и каза: — Благодаря ти, Аббас. Ще се погрижа за това.
42.
Сюлейман се разтревожи, когато видя майка си. Всеки път, когато идваше при нея, тя му изглеждаше по-стара и по-крехка от преди. А той винаги си беше мислил, че тя е несъкрушима.
Възрастта обаче не беше оставила отпечатък върху ума и езика й.
— Видя ли синовете си? — попита го, когато той седна до нея.
— Да. Малкият Джихангир продължава да е болнав, но другите процъфтяват. Учителите им изглеждат доволни.
Хафизе се намръщи.
— Не харесвам Селим. Много е агресивен. Нямам му доверие. Дебелее, защото непрекъснато се тъпче със сладкиши и не спира да мърмори като жена. Освен това забелязах, че е жесток с Мехмед и Баязид. Разбира се, във всяко друго отношение е принц за пример.
— Учителите му не казаха нищо.
— Разбира се, че не. Вината е на майка им. Тя не прекарва почти никакво време с тях. Истинско чудо е, че Баязид и Мехмед са толкова добри.
— А! Някакви мили думи ли долавям? — пошегува се той.
Хафизе не го остави да обърне разговора на шега.
— Може и да ти е смешно, Сюлейман, но за теб е голям късмет, че имаш син като Мустафа. Бих умряла от отчаяние, ако Селим трябваше да е шахзаде. — Тя го изгледа. — Скоро ли ще тръгваш?
— Армията ще потегли до края на тази седмица — отвърна той, като избягваше погледа й.
Значи беше вярно! Какъв глупак! Какво беше сторила онази жена с него?
— За да търси Фредерик ли?
— Фредерик? — Сюлейман се усмихна. — Той е просто един незначителен гражданин на Виена, както Ибрахим обича да го нарича. Голямата награда е Карл. Но не очаквам Ибрахим да го помете. Той ще се скрие в замъците си в Германия.
Хафизе кимна.
— Добре ли върви подготовката?
— Ибрахим ще разполага с трийсет обсадни оръдия, с които да обстрелва стените. Ако калта не ги спре отново, докато вървят на север.
Хафизе не откъсваше очи от лицето му. Той нямаше намерение да й каже! Срамуваше се. Знаеше, че предава дълга си към османлиите, към Бог.
Хафизе сложи ръка върху ръката на сина си.
— Ти ще си най-великият от всички султани, сине мой. Гадателите го предсказаха в деня, в който се роди.
— Давам най-доброто от себе си — отвърна Сюлейман. Стисна ръката на майка си и крехкостта й го порази — беше лека и суха като обрулен лист. До този момент не си беше давал сметка колко болна бе тя. Внезапно се уплаши. Не можеше да си представи да идва в харема и да не я вижда там.
Хафизе се приведе към него.
— Въпреки това чувам разни слухове — измърмори тя.
— Слухове?
— Че имаш намерение да оставиш армията си без предводител.
Сюлейман се опита да издърпа ръката си, но крехката ръка на валиде-султан внезапно беше станала силна и решителна, като на мъж. Сюлейман извърна очи, не искаше да дава израз на гнева, провокиран от собствената му майка.
— Нямат нужда от мен. Ибрахим е сераскер.
— Значи е вярно?
— Не, разбира се. Прекалено много се вслушваш в дрънканиците на слугините. Слуховете се раждат и размножават из тези стени подобно на змии.
Хафизе кимна усмихната.
— Очите ти винаги са те издавали, Сюлейман. Кога смяташе да ми кажеш? След като заминеха? Колко време мислиш, че би могъл да запазиш подобно нещо в тайна от мен?
Сюлейман отблъсна ръката й и скочи разярен.
— Аз решавам!
— Има неща, които никой султан, независимо от това колко велик е, не може да решава. Ти си преди всичко мюсюлманин и си длъжен да се подчиняваш на Божията воля!
— Омръзнало ми е от вонята на войната!
— Но ти имаш дълг!
— Който винаги съм поставял над всичко останало…
— До този момент! — Погледът на старата жена изведнъж стана твърд. — Заради нея е, нали? Тя те е накарала.
Сюлейман не отвърна. Обърна й гръб и се загледа през огромния прозорец, който извеждаше към терасата с гледка към разположените ниско долу покриви на базарите и боядисаните дървени къщички, спускащи се по хълма към сините води на Златния рог.