Щеше да се върне в харема. Отново щеше да демонстрира, че е господар в дома си. Още едно задължение, което му се налагаше да изпълни, и тогава може би най-сетне щеше да намери покой от претенциите на своя народ, на Дивана, на майка си… и на Бог.
Какво друго би могъл да направи?
44.
Съществуваше протокол по отношение на избора на момиче от султана, така както съществуваше протокол за всяко друго нещо в харема. Когато големите, обковани с метални гвоздеи, порти се отвориха, Сюлейман мина през тях, яхнал кон. Посрещна го кислар агаси, облечен в церемониална роба и бяла чалма. В сенчестата част на вътрешния двор чакаха, подредени в редица, сто момичета. В косите им бяха вплетени перли и скъпоценни камъни, телата им ухаеха на жасмин и портокал под лъскавата коприна и сатен. Те нервно пристъпваха в този най-важен в живота им ден.
Всеки на негово място би се разтреперил от удоволствие, помисли си Сюлейман. Защо тогава той изпитваше единствено хладен ужас? Защо му беше толкова трудно да бъде в харема си?
Голямата порта се захлопна зад гърба му. Сюлейман слезе от коня. Откога не беше изпълнявал този ритуал? Със сигурност, преди да беше станал султан, преди Гюлбехар. Видя как сто чифта очи се впиха в него — с любопитство, с молба, макар никоя от девойките да не се осмеляваше да го погледне директно. Изборът, който щеше да направи сега, щеше да промени живота на някое от тези момичета завинаги и необратимо.
Или поне те си мислеха така.
Кислар агаси допря чело до камъните.
— Велики господарю.
— Приеми комплиментите ми — каза му Сюлейман, според протокола. — Всички те са наистина изключителни.
— Благодаря, господарю.
Кислар агаси изостана стъпка зад него, когато той тръгна покрай редицата от момичета. Неясни очертания на лица, очи, сведени в престорена скромност, зачервени страни. Той се покланяше и поздравяваше всяка една от тях, а кислар агаси му прошепваше имената им.
Защо не пиеше до пръсване от този прекрасен фонтан? Другите мъже биха го правили, каза си Сюлейман. Говореше се, че Ибрахимовият харем бил почти толкова голям, колкото султанския, и че апетитът на великия везир бил неутолим. Продължи да върви покрай редицата от жени, чудейки се коя да избере. Всички бяха толкова красиви, че самата им красота се обезсмисляше от това многообразие, помисли си той. Ето тази, например. Приличаше на порцеланова кукла. Сякаш щеше да се счупи, ако човек я хванеше малко по-грубо. Изглеждаше така, сякаш ръцете на велик майстор я бяха изваяли от един-единствен къс алабастър. Подобна перфектност направо беше плашеща.
— Как се казваш? — попита той.
Момичето прошепна нещо, но толкова тихо, че Сюлейман не успя да го чуе.
— Какво каза? — обърна се той към кислар агаси.
Евнухът сякаш се поколеба, преди да измърмори в отговор.
— Джулия.
— Джулия — повтори Сюлейман. Отново насочи вниманието си към момичето. Наистина беше изключителна красавица. Извади зелената копринена кърпа от ръкава на робата си и я преметна през рамото на девойката, за да покаже, че е направил избора си. Кърпата, която Хурем бе избродирала за него. Знаеше, че тя ще наблюдава отнякъде и също така знаеше, че щеше да схване намека му.
— Сега ще се поразходя из градината — каза той на кислар агаси, който гледаше втренчено момичето с неразгадаемо за султана изражение. Тези евнуси бяха странни създания, помисли си той.
Излезе от вътрешния двор и тръгна сред пауните и щраусите в градината, вдишвайки дълбоко аромата на жасмин и портокал.
Хурем се извърна от прозореца и сграбчи високия сребърен свещник от ниската масичка до дивана. С невероятна сила го запрати към стената, натрошавайки сините фаянсови плочки, с които бяха облицовани покоите й. Муоми благоразумно се оттегли.
Лицето на Хурем бе пребледняло от гняв. Дълго стоя неподвижна по средата на стаята. Ноздрите й трептяха, мускулите на челюстите й бяха стегнати. Да можеше Сюлейман да я види сега, помисли си Муоми. Едва ли щеше да му се стори много красива.
— Трябва да спра това.
— Той е султан — подхвърли предпазливо Муоми. — Как би могла да го спреш?
До дивана беше оставена сребърна табличка с пасти. Хурем грабна и нея и я тръшна в земята.
— Коя е тази малка курва?
— Не знам как се казва. Докараха я от Алжир. Казват, че пътувала на една венецианска галера и била пленена от пирати.