— Как мога да го предотвратя?
За пръв път, откакто й служеше, Муоми истински се изплаши.
— Господарке…
Хурем сграбчи голямата златна халка, която висеше от дясното ухо на Муоми и я дръпна. Муоми изпищя и падна на колене.
— Как мога да предотвратя това…?
— … боли ме…
— … да отидеш при аптекаря… някоя от твоите отвари…
— … недей…!
Хурем я пусна и разтреперена притисна свитите си юмруци към тялото си. Не биваше да губи контрол, не и точно в този момент, помисли си тя. Загубеше ли самоконтрол, щеше да загуби всичко.
Муоми дишаше тежко и притискаше длан към ухото си.
— Ако я убиеш, ще си избере друга. А кислар агаси ще се досети, че ти си го направила.
— Какво предлагаш, тогава?
Муоми я погледна. В очите й блестеше омраза.
— Никога повече не ме наранявай.
— … Кажи ми какво да правя, Муоми.
Черното момиче сви рамене.
— Има един начин.
— Какъв? Кажи ми!
— Можеш ли да уредиш да вечеряш с него?
— Със Сюлейман ли? Той няма да дойде точно тази вечер!
— Тогава намери начин да го накараш.
— Ще бъде трудно.
— За теб?
— Какво мога да направя?
— Има една смес… може да убие страстта у всеки мъж. Така ще си сигурна, че султанът няма да се влюби в нея.
Напрежението изведнъж напусна тялото на Хурем. Тя дори си позволи да се усмихне.
— Можеш ли да си набавиш необходимото?
— Всеки аптекар в града разполага с нужните билки.
— Ще изпратя един от пажовете да ти ги купи. — Хурем седна на дивана. — Сега прати да кажат на кислар агаси, че искам да разговарям с него. Незабавно. Смея да твърдя, че той го очаква.
Първо отведоха Джулия в хамама. Избръснаха я внимателно, огледаха всяка част от тялото й за останали косъмчета, после я изкъпаха във вода, в която бяха сипали жасминово и портокалово масло, а косата й измиха с къна. После я накараха да легне върху затоплената мраморна пейка и една гедичлийка размачка хубаво раменете, бедрата и слабините й и ги натърка с топло оризово брашно и масло. До краката й бяха поставени съдове с топла вода, от които се вдигаше пара, за да се поддържа мека оризовата маска.
Когато кислар агаси влезе в банята, той завари Джулия да седи гола на крайчеца на пейката, а черните гедичлийки се суетяха наоколо й, всяка фокусирана върху отделна част от тялото й.
Той здраво стисна челюсти, за да възпре болезнения вопъл, напиращ в гърлото му.
Джулия гледаше втренчено в далечината с празен, отнесен поглед. Четири гедичлийки лакираха ноктите на ръцете и краката й, друга капка сок от алое върху езика й, за да подслади дъха й, а после се зае да очертава очите й с въглен. Шеста, коленичила на пода, боядисваше пубиса й с къна, какъвто беше обичаят. Джулия не им помагаше, но не им и пречеше. Сякаш тя самата не беше там, като че ли не беше част от всичко това.
Аббас се запита какво ли си мислеше тя в момента. Дали мислите й не я бяха отвели обратно във Венеция при нейното ръкоделие и гледката на плъзгащите се по Канале Гранде гондоли? Дали не беше в покритата с балдахин гондола заедно с него или просто суетата му го караше да си мисли, че това е възможно?
Някъде зад гърба му началничката на гардероба спореше с една асистентка за подходящия избор на облекло.
Колко безсънни нощи беше прекарал в мечти? Колко пъти си беше представял какво би било да е с нея, да я види напълно гола? В неговите представи тя никога не беше седяла така, никога не беше гледала право през него — недосегаема и далечна. За нея той не беше тук, нямаше ги и останалите. Беше сама и също толкова недосегаема, както винаги.
Но толкова красива! Въпреки че бяха къносали косата й, почернили очите й и начервили устните й като на някоя от проститутките, към които Лудовичи беше проявявал такава голяма слабост, не бяха успели да деформират достойнството и грацията й.
Тялото й беше толкова перфектно, колкото винаги беше предполагал. Извивките, пулсът й, сенките — всичко сякаш беше изваяно от велик скулптор. Зърната на гърдите й приличаха на малки розови пъпки, всеки мускул от бедрата, раменете и корема й се очертаваше ясно под бялата нежна кожа.
Как беше възможно да се чувства по този начин, запита се Аббас. Как бе възможно да изпитва толкова силно желание, а да не можеше да я притежава? Защо Джулия продължаваше да го измъчва дори и когато не й беше останало нищо, което да му предложи?