Аббас надигна огромното си тяло от пода. Сюлейман не откъсваше очи от него. Нещо не беше в ред с Аббас, помисли си той. Напоследък изглеждаше болен. Тази вечер лицето му лъщеше от потта, нощта съвсем не беше гореща, в очите му се таеше онзи замръзнал поглед, който така често беше виждал по време на битка. Надяваше се, че главният евнух не се разболява наистина.
Аббас отиде до масивната врата и въведе малка, обърната в наметало фигурка. Махна фереджето и прошепна нещо на момичето, после го бутна напред. Задържа се пред вратата.
— Върви — нареди Сюлейман.
Вратата тихо се затвори зад гърба му и султанът и момичето останаха сами.
Тя трепереше. Извади зелената кърпа, която сутринта беше сложил на рамото й, падна на колене и запълзя на четири крака към леглото. Вдигна крайчеца на покривката, поднесе го към челото и устните си и пропълзя в леглото.
Сюлейман чакаше. Отчаяно му се щеше да беше с Хурем в този момент.
Сюлейман се надигна гол от леглото и втренчи обвинителен поглед в момичето, свито на кълбо върху дюшека. Светлината от свещите хвърляше дълги сенки върху извивките на тялото й, караше очите и да светят със страст, която в действителност липсваше.
Той си наметна една копринена роба и приближи до отворения прозорец. Кръглата луна висеше ниско над Ускудар, азиатската част на града, и хвърляше фосфорно сияние през облаците върху черните планини. Пълна луна, магьосническа луна. Може би това беше причината, помисли си той.
Може би тя наистина го беше омагьосала.
Беше красиво това венецианско момиче. Тялото й беше като коприна, рай за очите и ръцете. И въпреки това у него не се беше разгоряла страст към нея. Нямаше никакво желание. Сякаш беше като… Аббас! Нещо… някой… бе го превърнал в евнух! Султанът на османлиите — импотентен като собствения си кислар агаси!
В душата му се сблъскаха страх, гняв и объркване. Усети как страните му пламтят от срам. Момичето го гледаше уплашено от леглото със своите очи на кошута и не казваше нищо. Не беше продумала нито дума, откакто Аббас я беше въвел в спалнята, тази проклетница. Но дали езикът й щеше да си остане така завързан и когато се върнеше обратно в харема?
Това момиче не беше като неговата Хурем. Не знаеше нови трикове, с които да го възбуди, нито стенеше страстно, стимулирайки го да влезе в ролята на жребец. Тя просто лежеше там и му предлагаше красотата си — монета без особена стойност в света на харема. Може би изобщо не ставаше дума за някаква магия. Може би никоя жена не беше в състояние да разбуди чувствеността му, след като веднъж вече беше легнал с Хурем.
Но в харема нямаше да го разберат. Навън слуховете щяха да плъзнат с двойна сила. Хората отново щяха да крещят, че е омагьосан, че вече не е истински мъж, нито пък истински владетел.
Той се обърна и я погледна. Беше придърпала колене към гърдите си и също го гледаше. Не помръдваше, само от време на време примигваше.
Той бързо отиде до вратата, отвори я и извика:
— Аббас!
Стражите подскочиха стреснати. Единият хукна да търси кислар агаси.
Сюлейман затръшна вратата и приближи до леглото. Събра дрехите на момичето и ги запрати в лицето й.
— Обличай се!
Няколко мига по-късно Аббас се появи на прага със свещ в ръка. Очите му бяха разширени от страх.
— Господарю?
Сюлейман посочи към момичето.
— Махни я от тук!
— Не ти ли хареса, господарю?
— Махни я от тук! — Сюлейман сграбчи Джулия за ръката — тя беше успяла да облече само шалварите и копринената риза — и я повлече към коридора. Остави я там, ридаеща на пода.
Измъкна ятагана от колана на един от стражите и се върна в спалнята, затръшвайки за пореден път вратата зад гърба си. Допря острието на ятагана до брадичката на кислар агаси. Тъпка струйка кръв се плъзна по врата на евнуха и обагри яката на робата му.
Аббас изохка и за малко да изпусне свещта.
— Няма да говори с никого тази вечер! А ако утре сутринта е още жива, по залез-слънце главата ти вече ще краси Портата на блаженството и ще храни гарваните. Разбираш ли ме?
— Да, господарю…
— Махай се!
Аббас бързо прекоси калдъръмения двор на Топкапъ сарай, стиснал запечатания свитък в ръка. Трябваше час по-скоро да открие агата на вестоносците. Посланието му трябваше да премине Босфора и да стигне до Лудовичи. Сега. Тази вечер.
Джулия бе заключена в една килия под Ортакапъ, Портата на спасението. Беше почти полунощ, което означаваше, че когато Лудовичи получеше съобщението му, щеше да разполага с по-малко от пет часа, за да се подготви.