Хурем отмести поглед встрани.
— Господарю, прости ми дързостта, че се намесвам, но снощи сънувах сън. Сънувах, че сключваш мирни договори с кралете на Неапол и Венеция. Ти им предложи санкции и договор. Беше преценил, че ако те се съгласят, ти ще си се подсигурил срещу Карл. Откажеха ли ти, това щеше да даде на твоите адмирали извинение да вилнеят покрай бреговете им цяло лято — така им каза ти. Мислиш ли, че сънят ми е добър?
Сюлейман я погледна, после отметна глава назад и избухна в смях. Подобен пресметлив ум у жена си беше чиста загуба! От нея би излязъл отличен везир. Не спираше да се изненадва от таланта й на политик. Но може би в крайна сметка умът й не бе напълно изхабен — не и докато Хурем споделяше мислите си само с него.
— Един ден ще те направя мой велик везир — пошегува се той.
— Един ден може би наистина ще трябва да го направиш — отвърна с усмивка тя. — Ще си взема Ибрахим за писар.
— Ибрахим по-скоро би умрял. — Сюлейман отново стана сериозен. — Не се подигравай с него. Без Ибрахим не бихме разполагали с това време заедно. Ибрахим ми помага да нося тежкия товар.
Хурем поглаждаше брадата му, а той наблюдаваше играта на мислите й, изписана върху лицето й. Тя прехапа долната си устна и започна да я дъвче — сигурен знак, че нещо се върти из главата й.
— Какво има, малка роксолана?
— Нищо.
— Кажи ми.
Тя го погледна право в очите.
— Ибрахим. Понякога… ами, понякога… не се ли притесняваш, че той може… да злоупотреби… с властта си?
— Ибрахим? Не, разбира се.
— Просто в харема винаги се носят какви ли не слухове. Понеже не знам каква е истината, не спирам да се притеснявам за теб.
Сюлейман разтревожено приседна.
— За какви слухове говориш?
Хурем се поколеба.
— Не искам да говоря против Ибрахим. Нямах подобно намерение… Не тая никаква злоба към него…
— Какви слухове?
— Че се подиграва с исляма и се събира с гяурите. Че когато посреща пратеници, нарича себе си султан.
Сюлейман дълго я гледа, поразен. После отметна глава назад и се изсмя.
— Женски фантазии!
Хурем наведе глава.
— Съжалявам. Не бива да повтарям историите, които чувам. Те почти винаги се оказват груби лъжи. Но до мен достигат толкова много неща, че когато не те видя, не знам на кое да вярвам.
— Ибрахим е безразсъден и обича да се хвали. Но никога не би ме предал.
— Прощаваш ли ми?
— Какво има да ти прощавам?
Хурем се усмихна като малко дете, на което са казали, че няма да бъде напляскано за извършената от него пакост. Тя бавно се изправи. Косата, ръцете и стъпалата й бяха боядисани с къна, очите й бяха плътно очертани с въглен. Неочаквано тя извърши трите церемониални поклона, очаквани от всяка една одалиска, доведена до леглото на султана за първи път. Сюлейман развеселено гледаше как разкопчава перлените копчета на копринената си риза. Зърната й бяха боядисани с хашиш. Това беше любим трик на момичетата от харема. Когато султанът засмучеше гърдите им, той щеше да погълне малко количество от дрогата, която по-късно щеше да засили оргазма му.
Гола до кръста, тя падна на колене и запълзя към дивана като обикновена слугиня. Бялата коприна на шалварите й беше прозрачна и през нея ясно прозираше закръглеността на бедрата и ханша й.
Дъхът му се спря в гърлото. Точно когато си мислеше, че знае всички нейни трикове, тя се обличаше или се държеше по най-неочакван начин. Изглежда разполагаше с безгранично въображение, винаги представяше някоя нова игра, за да го задържи запленен.
Тя беше неговият харем, помисли си Сюлейман. Равняваше се на хиляда жени.
Хурем стигна до основата на дивана и с традиционно смирение целуна краката на султана, после отново запълзя към него. Но тя добави нещо ново към ритуала и Сюлейман почувства как устните й се плъзгат към слабините му. Ахна, когато пръстите й разхлабиха колана на робата му, за да й дадат повече простор за действие.
Чернокожите глухонеми, застанали на стража пред вратите, не можеха да чуят стоновете му. Един паун, шумолящ в лалетата под прозореца, вдигна стреснато глава, после продължи да си кълве нещо. Въздишките на султана се смесиха с ромона на водата във фонтаните, а луната се спусна под клоните на чинарите. Пламъкът на свещите потрепна и загасна.