— Как? — попита Хърмаяни притеснено.
— Мисля — каза Рон, — че ще трябва да станем шахматни фигури. Той отиде до един черен кон, протегна ръка и го докосна. Камъкът веднага оживя. Конят затропа по земята, рицарят на гърба му обърна главата си с шлема и погледна надолу към Рон.
— Трябва ли… ъъъ… да се присъединим към вас, за да стигнем отсреща?
Рицарят кимна. Рон се обърна към другите двама.
— Това трябва да се обмисли… — каза той. — Предполагам, че ще е нужно да заемем местата на три от черните фигури…
Хари и Хърмаяни стояха, без да продумат, и изчакваха Рон да помисли. Най-сетне той каза:
— Сега не се обиждайте или нещо подобно, но нито един от вас не е добър на шахмат…
— Не сме обидени — каза Хари бързо. — Ти просто ни казвай какво да правим.
— Добре, ти, Хари, ще заемеш мястото на този офицер, а ти, Хърмаяни, застани до него вместо този топ.
— Ами ти?
— Аз ще бъда кон — заяви Рон.
Шахматните фигури сякаш бяха слушали, защото при тези думи един кон, един офицер и един топ обърнаха гръб на белите фигури и напуснаха шахматната дъска, като оставиха три празни полета, които Хари, Рон и Хърмаяни заеха.
— В шахмата белите винаги играят първи — каза Рон и се загледа през дъската. — Да… вижте…
Една бяла пионка се беше придвижила две полета напред.
Рон почна да разиграва черните фигури. Те се придвижваха мълчаливо накъдето ги отпращаше. На Хари му трепереха коленете. Ами ако загубят?
— Хари… иди диагонално четири полета надясно.
Първата им истинска уплаха дойде, когато беше взет другият им кон. Бялата царица го повали на земята и го извлече от дъската, където той остана да лежи с лице надолу.
— Трябваше да позволя това да стане — каза Рон, който изглеждаше развълнуван. — Така те освобождавам, за да вземеш онзи офицер, Хърмаяни, хайде.
Всеки път, когато те губеха фигура, белите не проявяваха никаква милост. Скоро имаше купчина от сломени черни играчи, свлечени покрай стената.
На два пъти Рон едва забеляза навреме, че Хари и Хърмаяни са в опасност. Самият той скачаше по дъската, взимайки почти толкова бели фигури, колкото черни фигури бяха загубили те.
— Почти успяхме — промърмори той изведнъж. — Нека да помисля… нека да помисля…
Бялата царица обърна безликата си глава към него.
— Да… — каза Рон тихо, — това е единственият начин… аз трябва да бъда взет.
— НЕ! — изкрещяха Хари и Хърмаяни.
— Това е шах! — сряза ги Рон. — Трябва да се дават някои жертви! Ще направя един ход напред и тя ще ме вземе… това те освобождава да матираш царя, Хари!
— Но…
— Искаш ли да спреш Снейп, или не?
— Рон…
— Слушай, ако не побързаш, той ще е взел вече камъка!
Нямаше какво друго да се прави.
— Готови ли сте? — извика Рон пребледнял, но решен на всичко. — Отивам… и не се бавете, след като сте спечелили.
Той пристъпи напред и бялата царица се нахвърли върху него. Удари Рон силно по главата с каменната си ръка и той падна с трясък на пода — Хърмаяни изпищя, но не напусна полето си. Бялата царица завлече Рон встрани — той изглежда беше в безсъзнание.
Разтреперан, Хари се придвижи три полета вляво.
Белият цар свали короната си и я хвърли в краката му. Бяха спечелили. Шахматните фигури се оттеглиха в двете страни и се поклониха, като освободиха вратата пред Хари и Хърмаяни.
След един последен отчаян поглед към Рон те се втурнаха през нея и по следващия тунел.
— Ами ако е…
— Ще се оправи — каза Хари, опитвайки се да убеди и себе си. — Какво мислиш, че следва сега?
— Вече минахме през препятствието на Спраут… то беше дяволската примка. Флитуик трябва да е омагьосал ключовете. Макгонъгол е трансфигурирала шахматните фигури, за да ги съживи. Остават заклинанията на Куиръл и на Снейп…
Достигнаха друга врата.
— Влизаме ли? — прошепна Хари.
— Влизаме.
Хари я бутна и тя се отвори.
Отвратителна миризма изпълни ноздрите им и накара и двамата да закрият носове с одеждите си. С просълзени от смрадта очи видяха, проснат в безсъзнание на пода пред тях, с кървава бучка на главата, един трол, по-голям дори от онзи, с когото се бяха преборили.
— Радвам се, че няма нужда да се бием с този — прошепна Хари, докато двамата предпазливо прекрачваха един от масивните му крака. — Ела, не мога да дишам.
Той дръпна и отвори следващата врата, като и двамата се страхуваха да погледнат какво идва сега. Обаче тук нямаше нищо особено страшно — просто една маса със седем шишета в различни форми, поставени в редица.
— Това е на Снейп — каза Хари. — Какво трябва да направим?
Те прекрачиха прага и веднага в отвора на вратата зад тях пламна огън. А той не беше обикновен огън — беше пурпурен. В същия миг, при вратата, която водеше нататък, лумнаха черни пламъци. Бяха попаднали в капан.