Хари Потър и философският камък

— Виж! — Хърмаяни грабна един свитък, който лежеше до шишетата. Хари надникна над рамото й да го прочете:

Опасност е пред тебе, а сигурност зад теб,
тук две ще ти помогнат, ако си ти сърцат,
едно от нас седмина ти дава път напред,
а другото ще върне опиталия го назад,
сал от коприва вино съдържат две от нас,
а пък убийци трима изчакват своя час.
Избирай щом не искаш да останеш тук довека,
затуй във помощ даваме ти четири съвета:

Първо,
макар и хитро да се крие таз отрова,
все ще я найдеш вляво на вино от коприва.

Второ,
различни са онези, що чакат в двата края,
но и двете не ще те пуснат в следващата стая.

Трето,
съзираш ти, че всички са с размер несходен,
но ни в джудже, нито в гигант е туй, към смърт що води.

Четвърто,
близнаци са на вкус вторите отляво и отдясно,
макар че са с различен ръст, както се вижда ясно.

Хърмаяни въздъхна дълбоко и Хари видя с изненада, че тя се усмихва — последното нещо, което той би направил в този момент.

— Блестящо! — каза Хърмаяни. — Това не е магия… това е логика… една загадка. Доста от най-големите магьосници не владеят нито грам логика. Те биха заседнали тук завинаги.

— Но същото ще стане и с нас, нали?

— Съвсем не! — възрази Хърмаяни. — всичко, от което се нуждаем, е тук, на тази хартия. Седем шишета: три са отрова; две са вино, едно ще ни преведе невредими през черния огън, а друго ще ни върне през пурпурния.

— Но как ще разберем кои да изпием?

— Дай ми една минута време.

Хърмаяни прочете написаното няколко пъти. После тръгна напред-назад покрай редицата шишета, като си мърмореше под носа и ги сочеше. Накрая плесна с ръце.

— Разгадах го — заяви тя. — Най малкото шише ще ни преведе през черния огън… към камъка.

Хари погледна миниатюрното шишенце.

— Това ще стигне само за един от нас — каза. — Едва ли има и глътка.

Те се спогледаха.

— А кое ще те върне през пурпурните пламъци?

Хърмаяни посочи едно закръглено шише в десния край на редицата.

— Ти ще изпиеш него — каза Хари. — Не, слушай… върни се и вземи Рон… грабнете си метли от стаята с летящите ключове. Те ще ви измъкнат през капака на пода и покрай Пухчо… Идете право в соварника и пратете Хедуиг при Дъмбълдор. Имаме нужда от него. Аз може би ще успея известно време да се браня от Снейп, но не съм достатъчно силен противник за него.

— Но Хари… ако с него е Ти-знаеш-кой?

— Е… веднъж имах късмет, нали? — каза Хари и посочи белега си. — Може пак да имам късмет.

Устните на Хърмаяни затрепераха и тя внезапно се втурна към Хари и го прегърна.

— Хърмаяни!

— Хари… да знаеш, че си велик магьосник!

— Не съм толкова добър като теб — каза Хари много смутено, когато тя го пусна.

— Аз ли?! — рече Хърмаяни. — Книги! И умение! Има по-важни неща… приятелство и храброст, и… о, Хари… пази се!

— Ти пий първа — каза Хари. — Сигурна си кое какво е, нали?

— Абсолютно! — отговори Хърмаяни, отпи голяма глътка от кръглото шише в края на редицата и потръпна.

— Да не е отрова? — попита Хари тревожно.

— Не… ама е като лед.

— Бързо, върви преди да му мине действието.

— Успех! И внимавай…

— ВЪРВИ!

Хърмаяни се обърна и мина през пурпурния огън.

Хари си пое дълбоко дъх и взе най-малкото шише. Извърна се с лице към черните пламъци.

— Идвам — каза и изпразни шишето на един дъх.

Наистина като че ли тялото му се изпълни с лед. Остави шишето и пристъпи напред; събра смелостта си, видя как черните пламъци лизнаха тялото му, но не ги почувства…

За миг не виждаше нищо, освен тъмен огън… после беше от другата страна, в последното помещение.

Там вече имаше някой — обаче той не беше Снейп.

Дори не беше Волдемор…

ГЛАВА СЕДЕМНАЙСЕТА ЧОВЕКЪТ С ДВЕ ЛИЦА

Беше Куиръл.

— Вие! — ахна Хари.

Куиръл се усмихна. Лицето му изобщо не трепкаше.

— Аз — каза спокойно. — Питах се дали ще те срещна тук, Потър.

— Но аз мислех… Снейп…

— Сивиръс? — Куиръл се изсмя и този смях не беше обикновеният му треперещ фалцет, а студен и остър. — Да, Сивиръс изглежда подходящ за тази роля, нали? Колко полезно беше, че той се носеше насам-натам като великански прилеп. В сравнение с него кой би се усъмнил в б-б-бедничкия п-п-пел-тек п-п-професор Куиръл?

Хари не можеше да повярва. Това не би могло да е вярно, не би могло!