— Ще продължат ли с проверката?
— Точно затова се обаждаха. Получили са спешно нареждане от Ървинг утре сутрин да се заемат с куршумите от аутопсията. Искаха да знаят дали да продължават с пистолета на Харис. Отговорих им положително.
— Добре. Нещо друго?
Едгар и Райдър поклатиха глава.
— Добре тогава — каза Бош. — Да вървим при съдия Бейкър и после приключваме за днес. Имам чувството, че утре ни очаква дълъг ден.
29
Валеше. Бош паркира под навеса и угаси двигателя. Нямаше търпение да изгълта една-две бири, за да убие кофеиновата изостреност на нервите си. Съдия Бейкър им беше поднесла кафе, докато преглеждаше заповедите. Бе ги прочела подробно и Бош изпи две пълни чаши. Накрая обаче тя подписа всички документи и се оказа, че Хари нямаше нужда от кофеин, за да се чувства ободрен. На следващата сутрин щяха да „излязат на лов“, както се беше изразила Киз Райдър — заключителната фаза на следствието, моментът, в който теориите и подозренията водеха до твърди доказателства и обвинения. Или се разпадаха на пух и прах.
Бош влезе през кухненската врата. Освен за бирата, вече си мислеше и за срещата с Кейт Кинкейд.
В кухнята светеше. Той остави куфарчето си на плота и отвори хладилника. Бира нямаше.
— По дяволите!
Знаеше, че вътре е имало поне пет бутилки. Хари се завъртя и видя петте капачки на плота.
— Хей, Франки! — извика той. — Не ми казвай, че си изпил всичко!
Отговор не последва. Бош мина през трапезарията и дневната. Стаите изглеждаха така, както ги беше оставил по-рано. Шиън го нямаше. Погледна през стъклените врати към задната веранда. Лампата навън не светеше. Не забеляза и следа от бившия си партньор. Хари тръгна по коридора и долепи ухо до затворената врата на стаята за гости. Не чу нищо. Погледна си часовника. Още нямаше единадесет.
— Франки? — прошепна Бош.
Никакъв отговор, само трополенето на дъжда по покрива. Той леко почука на вратата.
— Франки? — вече по-високо го повика Бош.
Отново нищо. Натисна бравата и бавно отвори вратата. Лампата в стаята не светеше, но светлината от коридора падаше върху леглото и Хари видя, че е празно. Найлоновата торба от вещите на Шиън се валяше по пода. Дрехите бяха нахвърляни на купчина върху леглото.
Любопитството му започваше да се превръща в страх. Бързо се върна в коридора и провери в собствената си спалня и баните. От Шиън нямаше и следа.
Бош остана за малко в дневната, зачуден какво може да е направил приятелят му. Той нямаше автомобил. Едва ли би се опитал да се върне пеш в града, пък и къде би могъл да иде? Хари вдигна телефонната слушалка и натисна бутона за повторно набиране, за да провери дали Франки случайно не е повикал такси. Стори му се, че цифрите са повече от седем, но пренабирането беше толкова бързо, че не можеше да е сигурен. След първото иззвъняване му отговори сънен женски глас.
— Да?
— Хм, с кого разговарям, моля?
— Кой е там?
— Извинете ме. Аз съм детектив Хари Бош от лосанджелеското полицейско управление. Опитвам се да проверя разговор, проведен от…
— Хари, тук е Марги Шиън.
— О, Марги…
Трябваше да се досети, че Франки й е телефонирал.
— Какво има, Хари?
— Нищо, Марги, нищо. Опитвам се да открия Франки и си помислих, че може да е повикал такси. Извинявай, че…
— Какво искаш да кажеш с това, че се опитваш да го откриеш?
Усещаше засилващата се загриженост в гласа й.
— Нищо сериозно, Марги. Тази нощ щеше да спи у нас и ми се наложи да изляза. Току-що се прибрах и него го няма. Просто се опитвам да разбера къде е отишъл. Разговаряли ли сте тази вечер?
— По-рано.
— Как ти се стори той, добре ли беше?
— Разказа ми какво са направили с него. Как се опитвали да го обвинят.
— Не, всичко това вече свърши. Точно затова се пренесе тук. Решихме да се скрие за няколко дни, докато бурята премине. Наистина съжалявам, че те събудих…
— Той каза, че щели да се върнат за него.
— Какво?
— Не вярва, че ще го оставят на мира. Не вярва на никого, Хари. На никого от управлението. Освен на теб-Знае, че си му приятел.
Бош замълча. Не знаеше какво да каже.
— Хари, нали ще го намериш? После ми телефонирай. Няма значение по кое време.
Той погледна през стъклените врати към верандата и от този ъгъл забеляза нещо на парапета. Отиде до стената и включи външната лампа. Върху парапета бяха наредени пет кафяви бутилки от бира.
— Добре, Марги. Дай ми номера си.