Бош го записа и вече се канеше да затвори, когато тя отново заговори:
— Хари, той ми каза, че си се оженил и вече си се развел.
— Ами, не съм разведен, но… нали разбираш.
— Да. Моля те, намери Франсис и после нека някой от вас да ми се обади.
— Добре.
Той остави слушалката, отвори плъзгащата се врата и излезе на верандата. Бутилките бяха празни. Завъртя се надясно и тогава видя шезлонга, върху който бе проснато тялото на Франсис Шиън. По възглавницата над главата му и по стената имаше косми и кръв.
— Господи — промълви Бош.
Той се приближи. Устата на Шиън беше отворена. Вътре и по долната му устна имаше кръв. На темето му се виждаше огромна изходна рана. Дъждът бе залепил косата за скалпа му и още повече разкриваше ужасната дупка. Бош отстъпи крачка назад и се огледа наоколо. Точно до предния ляв крак на шезлонга лежеше пистолет.
Отново пристъпи напред и сведе очи към трупа на приятеля си.
— Франки — промълви повторно той.
Въпросът се въртеше в главата му, но Хари не го изрече на глас.
„Аз ли направих това?“
Бош наблюдаваше служителите от патологията, които затваряха ципа на чувала над лицето на Франки Шиън, Докато други двама държаха отгоре чадъри. После оставиха чадърите и вдигнаха тялото върху количка, покриха го със зелено одеяло, вкараха го в къщата и се насочиха към предната врата. Наложи се да го помолят да се отдръпне от пътя им. Смазващото чувство за вина отново го изпълни. Той вдигна поглед нагоре към небето и видя, че слава Богу, няма хеликоптери. Полицаите не бяха използвали радиостанции и това означаваше, че медиите все още не са научили за самоубийството на Франки Шиън. Бош знаеше, че за бившия му партньор би била невероятна обида новинарски хеликоптер да кръжи над къщата и да снима проснатото му на верандата тяло.
— Детектив Бош?
Той се обърна. Откъм отворената плъзгаща се врата го викаше заместник-началник Ървинг. Хари влезе вътре и го последва до масата в трапезарията. Агент Рой Линдел вече ги очакваше там.
— Да поговорим за това — каза Ървинг. — Патрулът е навън с някаква жена, която твърди, че е ваша съседка. Ейдриън Тегрийни?
— Да.
— Какво да?
— Живее в съседната къща.
— Казва, че по-рано чула три-четири изстрела. Решила, че сте вие и не позвънила в полицията.
Бош само кимна.
— Стреляли ли сте някога от верандата?
Хари се поколеба, преди да отговори.
— Вижте, господин заместник-началник, тук не става дума за мен. Затова нека просто да приемем, че е възможно да е имала причина да си помисли, че съм стрелял аз.
— Добре. Въпросът е, че изглежда детектив Шиън е пил — при това много — и е стрелял с пистолета си. Как обяснявате случилото се?
— Да го обяснявам ли? — попита Бош, безизразно загледан в масата.
— Самоубийство или убийство? А…
Хари едва не се засмя, но се сдържа.
— Струва ми се, че няма никакво съмнение — отвърна той. — Самоубил се е.
— Но не е оставил предсмъртно писмо.
— Не е оставил писмо, а само няколко бутилки от бира и безцелни изстрели в небето. Това е било неговото писмо. Казал е всичко, което е имал да казва. Често се случва ченгета да си отиват по този начин.
— Но той беше освободен. Защо го е направил?
— Ами… Мисля, че е съвсем ясно…
— Тогава изяснете го и на нас, моля.
— Вечерта е разговарял по телефона с жена си. По-късно и аз се свързах с нея. Макар да са го освободили, той е смятал, че въпросът не е приключен.
— Балистичната експертиза ли е имал предвид? — попита Ървинг.
— Не, едва ли. Предполагам, е бил наясно, че някой е трябвало да бъде обвинен. Някое ченге.
— И затова се е самоубил? Не ми звучи правдоподобно, детектив.
— Той не е убил Елайъс. Нито онази жена.
— В момента това е само ваше мнение. Единственият факт, с който разполагаме, е, че детектив Шиън се е самоубил в нощта преди да получим резултатите от балистичната експертиза. И вие, детектив, ме уговорихте да го освободя, за да може да го направи.
Бош извърна поглед от Ървинг и се помъчи да овладее напиращия в гърдите му гняв.
— Оръжието — продължи заместник-началникът. — Стара Берета двадесет и пет. Серийният номер е заличен с киселина. Незаконно оръжие. Ваш ли е, детектив Бош?
Хари поклати глава.
— Сигурен ли сте? Бих искал да решим въпроса още сега, без да се налага да провеждаме вътрешно разследване.
Бош отново погледна към него.
— Какво се опитвате да кажете? Че съм му дал пистолета, за да се самоубие ли? Аз му бях приятел — единственият останал му приятел. Оръжието не е мое, не разбирате ли? Минахме покрай тях, за да си вземе някои вещи. Трябва да го е взел тогава. Може да съм го подтикнал да се самоубие, но това не означава, че съм му дал пистолета.