После тръгна обратно към дневната. Кейт Кинкейд сякаш не бе помръдвала. Той взе куфарчето си и влезе в стаята при нея.
— Малко се намокрих, госпожо Кинкейд. Може ли да седна?
— Разбира се. Наричайте ме Кейт.
— Ако нямате нищо против, предпочитам засега да разговаряме по-официално.
— Заповядайте, детектив.
Изпитваше гняв към нея — и заради случилото в тази къща, и защото жената го бе запазила в тайна. По време на обиколката си бе видял достатъчно, за да е сигурен в онова, в което предишната вечер толкова страстно го бе убеждавала Кизмин Райдър.
Седна на един от покритите столове срещу дивана и постави куфарчето върху коленете си. После го отвори и започна да рови вътре. От мястото си Кейт Кинкейд не можеше да види какво търси.
— Открихте ли нещо интересно в стаята на Стейси?
Бош спря и погледна към нея над капака на куфарчето.
— Не — отвърна той. — Просто исках да получа обща представа за това място. Предполагам, че по-рано внимателно са го претърсили и че няма какво да открия. Стейси обичаше ли да плува в басейна?
После продължи да прехвърля съдържанието на куфарчето си, докато тя му разказваше колко добре плувала дъщеря й. Бош всъщност не правеше нищо. Просто разиграваше сцената, която цяла сутрин мислено беше репетирал.
— Можеше да преплува под вода две дължини, без да се показва на повърхността, за да си поема въздух — каза Кейт Кинкейд.
Хари затвори куфарчето и погледна към нея. Тя се усмихваше при спомена за дъщеря си. Бош също се усмихна, но без каквато и да е топлота.
— Госпожо Кинкейд, как се пише „невинност“?
— Моля?
— Думата „невинност“. Как се пише?
— Какво общо със Стейси има това? Не разбирам. Защо…
— После ще ви обясня. Просто ми кажете как се пише тази дума.
— Не съм добре с правописа. Заради Стейси винаги носех в чантата си правописен речник. Нали знаете, от онези малките…
— Нищо. Опитайте.
Тя се замисли. Лицето й ясно показваше, че е объркана.
— Ами, добре. Н-е-в-и-н-о-с-т.
Кейт Кинкейд го погледна и въпросително повдигна вежди. Бош поклати глава и отново отвори куфарчето си.
— Не познахте — каза той. — Пише се с две „н“.
— По дяволите! Нали ви казах.
Тя му се усмихна. Хари извади нещо от куфарчето, затвори го и го остави на пода. После се изправи, приближи се до дивана и й подаде найлонов плик. Вътре беше едно от анонимните писма, пратени до Хауард Елайъс.
— Вижте това — каза Бош. — И тук сте сгрешили думата.
Кейт Кинкейд дълго гледа към писмото, после дълбоко си пое дъх и заговори, без да вдига очи към детектива.
— Предполагам, че трябваше да използвам речника. Но когато го писах, ужасно бързах.
Бош усети, че го изпълва облекчение. Знаеше, че няма да срещне съпротива. Жената беше очаквала този момент. Може би бе съзнавала, че ще настъпи съвсем скоро. Навярно тъкмо затова му бе казала, че не се е чувствала толкова добре от много дълго време.
— Разбирам — отвърна той. — Искате ли да ми разкажете за това, госпожо Кинкейд? За всичко?
— Да — каза тя. — Ще ви разкажа.
Бош зареди нова батерия в касетофона си, включи го и го остави на масата така, че да записва и неговия глас, и този на Кейт Кинкейд.
— Готова ли сте? — попита той.
— Да.
Хари се представи, каза с кого разговаря, посочи датата, часа и къде се намират. Накрая й прочете правата от формуляра, който извади от куфарчето си.
— Чухте ли правата, които току-що ви прочетох?
— Да.
— Искате ли да разговаряте с мен, госпожо Кинкейд, или бихте желала да повикате адвоката си?
— Не.
— Какво не?
— Не искам адвокат. Той не може да ми помогне. Ще говоря.
Това накара Бош да замълчи. Замисли се как е най-добре да не допусне в тортата да попаднат косми.
— Е, аз не съм в състояние да ви давам юридически съвети, но когато казвате, че адвокатът не може да ви помогне, не съм сигурен, че това означава отказ. Разбирате ли какво искам да кажа? Винаги е възможно адвокатът да…
— Детектив Бош, не искам адвокат. Знам правата си, но не искам адвокат.
— Добре, тогава трябва да подпишете този документ и после още веднъж там, където пише, че се отказвате от адвокат.
Той остави формуляр на масата и я проследи с поглед, докато го подписваше. После го взе и провери дали е написала собственото си име. След това самият той се разписа като свидетел и прибра документа в едно от отделенията на куфарчето си. Отпусна се на стола и погледна към нея. За миг си помисли дали да не я накара да се откаже от правото да говори против съпруга си, но реши, че това може да почака. Щеше да го остави на окръжната прокуратура, когато настъпеше моментът.