— Старецът появи ли се?
— Джак Кинкейд ли? Не, пратихме хора при него. Чух, че не го приемал добре. Телефонирал на всички политици, на които някога е давал пари. Предполагам, си мисли, че може би градският съвет или кметът ще са в състояние да му върнат сина.
— Знаел е какво представлява синът му. Навярно го е знаел през цялото време. Затова е телефонирал на онези хора. Не иска случаят да излезе наяве.
— Да бе, как не, ние ще се погрижим за това. Вече открихме дигитални видеокамери и апаратура за редактиране на записи. Ще го свържем с уеб-сайта на Шар-лот. Сигурен съм.
— Няма да има значение. Къде е Ървинг?
— На път за насам.
Бош кимна. Приближи се до дивана и се наведе надолу, опрял ръце на коленете си, за да разгледа отблизо мъртвия цар на колите. Очите му бяха отворени и челюстта му бе изкривена в предсмъртна гримаса. Линдел беше прав, че е умрял в адски мъки. Хари се замисли за ведрия вид на жена му. Не можеше и да става сравнение.
— Как, според теб, се е случило? — попита той. — Как е успяла да ги убие?
Докато Линдел му отговаряше, Бош продължи да гледа към трупа.
— Е, когато гръмнеш някого в топките, той става съвсем кротък. Като съдя по кръвта, тя е направила точно така. След като е стреляла в тестисите им, вече е владеела положението.
Хари кимна.
— Рихтер не е ли бил въоръжен?
— Не.
— Някой откри ли деветмилиметров пистолет?
— Не, поне засега.
Агентът отново му отправи поглед, с който му казваше, че са се провалили.
— Трябва да го намерим — рече Бош. — Госпожа Кинкейд ги е накарала да признаят какво са направили с момичето, но не са споменали нищо за Елайъс. Трябва да открием този пистолет, за да ги свържем с убийството на адвоката и да сложим точка.
— Е, търсим го. Ако някой го намери, първо ще съобщи на нас.
— Прати ли хора да претърсят дома, офиса и автомобила на Рихтер? Все още съм убеден, че той е убиецът.
— Да, но не разчитай да открият нещо.
Бош се опита да разчете изражението на агента, но не успя. Разбираше, че е премълчал нещо.
— Какво има?
— Сутринта Едгар взе досието му от полицейската академия.
— Ясно. Навремето са го изхвърлили. Нещо друго?
— Оказа се, че е сляп с едното око. Лявото. Опитал се да ги излъже. И успял, докато не започнал курсът по стрелба. Там тотално се провалил. И така го разкрили. После го изхвърлили.
Бош кимна. Замисли се за изстрелите, с които е бил убит Елайъс, и разбра, че новата информация за Рихтер променя нещата. Знаеше, че е малко вероятно той да е убиецът.
Разнесе се приглушен грохот. Хари погледна нагоре през прозореца и видя хеликоптер на Канал 4, който се спусна надолу и увисна на петдесетина метра над къщата. През дъжда едва успя да различи оператора, застанал на отворената плъзгаща се врата.
— Гадни лешояди — процеди Линдел. — Човек би си помислил, че дъждът ще ги задържи на разстояние, но не.
Той отстъпи назад към вратата, където имаше табло с ключове и други електронни устройства. Натисна някакъв кръгъл бутон и задържа пръста си върху него. Бош чу вой на електромотор и над прозорците се спусна автоматичен капак.
— Не могат да се приближат по земя — каза той. — Заради портала. Единствената възможност е по въздуха.
— Не ми пука. Да видим какво ще заснемат сега.
Бош също не го интересуваше. Той отново погледна надолу към труповете. Като съдеше по цвета и слабата миризма, предполагаше, че двамата мъже са мъртви от няколко часа. Зачуди се дали това означаваше, че Кейт Кинкейд е била в къщата през цялото време или е прекарала нощта в леглото на дъщеря си в Брентуд. Спря се на втората възможност.
— Известен ли ни е часът на смъртта? — попита Бош.
— Да. Според патолога, били са убити снощи между девет и полунощ. Количеството изтекла кръв показвало, че от първия до последния изстрел са изминали около два часа, през които са били живи. Явно е искала да получи от тях някаква информация, но те са се съпротивлявали — поне отначало.
— Съпругът й е проговорил. Не зная за Рихтер — сигурно не й е пукало за него. Но съпругът й разказал всичко за Стейси. После, предполагам, го е довършила. И двамата. Мъжът на снимките от онзи уеб-сайт не е бил Сам Кинкейд. Трябва да накараш патолога да снима трупа на Рихтер и да направи сравнение. Може да е бил той.
Линдел посочи към труповете.
— Ще го накарам. Е, какво мислиш? Че го е направила снощи и после какво? Отишла е да си легне ли?
— Навярно не. Мисля, че е прекарала нощта в Брентуд. Стори ми се, че някой е спал в леглото на момичето. Трябвало е да се срещне с мен и да ми разкаже историята, преди да довърши плана си.
— Тоест да се самоубие.
— Точно така.