— Това е ужасно, човече!
— Още по-ужасно е било да живее с призрака на дъщеря си, с онова, което самата тя е допуснала да се случи с детето й. Самоубийството е било най-лесният начин да избяга.
— Не и ако питаш мен. Аз пък продължавам да си мисля за Шиън, човече, и се чудя. Искам да кажа, колко ли трябва да му е причерняло пред очите, за да го направи?
— Можеш само да се надяваш никога да не разбереш. Къде са моите хора?
— В кабинета, нататък по коридора.
— Отивам при тях.
Бош остави Линдел и отиде в кабинета. Едгар и Райдър мълчаливо претърсваха стаята. Събираха вещите, които искаха да вземат върху писалището. Хари им кимна за поздрав и те му отговориха със същото. Над следствието сякаш се бе спуснал мъртвешки саван. Нямаше да има повдигане на обвинения, нито съдебен процес. На тях оставаше да обяснят какво се е случило. А всички те знаеха, че медиите ще ги гледат скептично и обществеността може да не им повярва.
Бош се приближи до писалището. Имаше много компютърна техника със свързващи кабели, както и малка видеокамера с устройство за редактиране на записи. Няколко кашона бяха пълни с компактдискове.
— Открихме много неща, Хари — каза Райдър. — Щяхме да заковем Кинкейд с обвинението за педофилска мрежа. Пазел е архивирани снимките от тайния уеб-сайт. Имал е и камера — според нас, Стейси е била снимана с нея.
Райдър носеше ръкавици и спокойно повдигна камерата, за да му я покаже.
— Дигитална е. Записваш каквото искаш, включваш я в това устройство и качваш записа. После го прехвърляш в компютъра си и го пускаш по мрежата. И всичко това от собствения си дом. Буквално е също толкова лесно, колкото…
Тя не довърши. Бош се завъртя и видя Ървинг, застанал на прага на стаята. Зад него бяха Линдел и адютантът на заместник-началника — лейтенант Тълин. Ървинг влезе в кабинета, подаде на Тълин мокрия си шлифер и му каза да изчака в друга стая.
— В коя, господин заместник-началник?
— В която и да е.
Ървинг затвори вратата. Вътре бяха той, Линдел и екипът на Бош. Хари имаше представа какво предстои. Следствието щеше да навлезе в онзи цикъл, в който решенията и публичните изявления се основават на най-изгодното за управлението, а не на истината. Бош скръсти ръце и зачака.
— Искам веднъж завинаги да свършим с това — каза Ървинг. — Вземете каквото сте открили и се махайте оттук.
— Господин заместник-началник — отвърна Райдър, — остава ни да претърсим голяма част от къщата.
— Не ме интересува. Искам труповете да бъдат вдигнати и после полицията да се изтегли.
— Господине — възрази тя, — още не сме открили оръжието. Трябва да го намерим, за да…
— Няма и да го откриете.
Ървинг пристъпи навътре в стаята. Той се огледа наоколо и когато най-после стигна до Бош, прикова очи в лицето му.
— Допуснах грешка, че ви послушах. Надявам се да не се наложи градът да плаща заради това.
Хари помисли малко, преди да отговори. Ървинг не откъсваше поглед от него.
— Господин заместник-началник, зная, че разглеждате положението… от политическа гледна точка. Но ние трябва да продължим с претърсването на тази къща и другите места, свързани със семейство Кинкейд. Трябва да открием оръжието, за да докажем, че…
— Току-що ви казах, няма да откриете оръжието. Нито тук, нито където и да е другаде. Всичко това, детектив, е било за отвличане на вниманието. И доведе до смъртта на трима души.
Бош не знаеше какво точно става, но зае отбранителна позиция и посочи към апаратурата върху бюрото.
— Не бих нарекъл това „отвличане на вниманието“. Кинкейд е участвал в голяма педофилска мрежа и ние…
— Вашата задача беше Ейнджълс Флайт. Очевидно съм ви дал прекалено много свобода и ето докъде стигнахме.
— Това тук също е свързано с Ейнджълс Флайт. Точно затова ни трябва оръжието. То ще докаже връзката…
— По дяволите, човече, оръжието е при нас! От двадесет и четири часа! Убиецът също беше в ръцете ни. Ние го пуснахме и вече не сме в състояние да го върнем.
Бош можа само да го зяпне. Лицето на Ървинг бе станало мораво от гняв.
— Преди по-малко от час получихме резултатите от балистичната експертиза — каза той. — Трите куршума, извадени от трупа на Хауард Елайъс, категорично съответстват на куршумите, изстреляни в лабораторията от деветмилиметровия „Смит & Уесън“ на детектив Франсис Шиън. Той е убил онези хора в мотрисата. И точка. Някои от нас вярваха в тази възможност, но ни разубедиха. Сега възможността е факт, но детектив Шиън отдавна е мъртъв.
Бош загуби дар слово и трябваше да положи усилия, за да затвори уста.
— Вие — успя да изрече той, — вие сте го направили заради стареца, заради Кинкейд. Вие…