— Защо е бил освободен този човек? Вчера той беше заподозрян. Защо са го пуснали?
Преди да отговори, началникът продължително изгледа Бътън.
— Вие току-що сам си отговорихте. Той беше заподозрян. Не беше арестуван. Чакахме резултатите от балистичната експертиза и дотогава нямахме основания да го задържим. По това време не разполагахме с доказателства, на основата на които да повдигнем обвинение срещу него. Получихме тези доказателства с доклада на лабораторията по балистика. Разбира се, беше прекалено късно.
— Господин началник, всички знаем, че полицията може да задържа заподозрени до четиридесет и осем часа, преди да ги обвини. Защо детектив Шиън не е бил задържан?
— Честно казано, защото следствието се движеше в друга посока. Детектив Шиън просто беше един от хората, които проверявахме. Смятахме, че нямаме причини да го задържим. Той отговори задоволително на въпросите ни, беше служител в управлението и не мислехме, че може да избяга. Освен това не предполагахме, че е способен на самоубийство.
— Допълнителен въпрос — надвика всеобщата врява Бътън. — Това означава ли, че положението му на полицай му е осигурило привилегията да бъде освободен, за да си иде вкъщи и да се самоубие?
— Не, господин Бътън, не означава. Просто не знаехме, че е той, докато не стана прекалено късно. Научихме едва днес. Той беше освободен и се самоуби снощи.
— Ако беше обикновен гражданин, да речем чернокож като Майкъл Харис, щяхте ли да му позволите да си тръгне?
— Въпросът ви не е достоен за отговор.
Началникът вдигна ръце, за да спре виковете на другите репортери.
— Трябва да направя и друго изявление.
Журналистите продължиха да крещят. О’Рурк пристъпи напред и ги заплаши, че ако не запазят тишина, ще закрие пресконференцията и ще изпразни залата. Това подейства. Началникът отново застана зад микрофоните.
— Изявлението е косвено свързано със събитията, за които току-що говорих. На мен се пада тежкото задължение да съобщя за смъртта на Сам Кинкейд, Кейт Кинкейд и Доналд Чарлс Рихтер, началникът на охраната на семейство Кинкейд.
Той извади друг лист хартия и прочете изявлението, описващо двойното убийство и самоубийството. Действията на Кейт Кинкейд се отдаваха на психическо разстройство, дължащо се на загубата на дъщеря й. Не се споменаваше за това, че съпругът й е извършвал сексуален тормоз над Стейси, нито за факта, че е бил замесен в таен педофилски уеб-сайт. Нямаше и дума за разследване на този сайт от страна на ФБР и компютърния отдел на управлението.
Бош знаеше, че това е дело на стареца. Първият цар на колите дърпаше конците, за да спаси името на семейството си. Джаксън Кинкейд нямаше да допусне репутацията на сина му да бъде унищожена — както и неговата. Това можеше да струва прекалено скъпо на бизнеса му.
Когато началникът прочете изявлението, репортерите го обсипаха с въпроси.
— Ако е била психически разстроена, защо е убила съпруга си? — попита Кейша Ръсел от „Таймс“.
— Никога няма да научим това.
— Ами началника на охраната, Рихтер? Защо го е убила, ако е било свързано с дъщеря й?
— Не сме сигурни. Проверяваме вероятността случайно да се е оказал в къщата или да е присъствал, когато госпожа Кинкейд е извадила пистолета и е казала, че ще се самоубие. Много е вероятно двамата мъже да са били убити, докато са се опитвали да попречат на госпожа Кинкейд да сложи край на живота си. После тя напуснала къщата и отишла в предишния им дом, където семейството живяло заедно с дъщеря си. Самоубила се в леглото на Стейси Кинкейд. Всичко това е много тъжно и ние съчувстваме на семейството и приятелите им.
Бош беше отвратен. Едва не поклати глава, но знаеше, че тъй като стои зад началника, камерите и репортерите Ще регистрират жеста му.
— А сега, ако няма повече въпроси, бих помолил да…
— Господин началник — прекъсна го Бътън, — главен инспектор Карла Ентренкин насрочи пресконференция в офиса на Хауард Елайъс за след един час. Известно ли ви е какво ще съобщи и имате ли някакви коментари?
— Не. Инспектор Ентренкин действа независимо от управлението. Тя не носи отговорност пред мен и затова нямам представа какво ще каже.
Но тонът на началника ясно показваше, че не очаква Ентренкин да говори доброжелателно за управлението.
— Вече трябва да приключваме — каза той. — Но преди това искам да благодаря за помощта на ФБР и особено на специален агент Спенсър. Ако във всичко това има някаква утеха, това е фактът, че гражданите могат да са спокойни — управлението ще продължава да изкоренява злото, независимо къде се крие то. Ние винаги ще поемаме отговорността за нашите служители, без да ги прикриваме, независимо какви са последствията. Надявам се, че добрите граждани на Лос Анджелес ще го запомнят и ще приемат искрените ми извинения. Надявам се, че добрите граждани на Лос Анджелес ще запазят спокойствие и ще реагират на тези изявления с чувство за отговорност.