— Това променя нещата — отвърна Райдър. — Така последният изстрел носи ясно послание: „Мамка ти“. Убиецът го е мразел.
— Значи го е познавал — прибави Едгар.
Бош кимна.
— Мислиш ли, че Гаруд го е знаел и се е опитвал да ни заблуди? — попита Райдър. — Или просто не го е забелязал?
— Капитанът не е глупав човек — отвърна Бош. — В понеделник Елайъс щеше да съди него и петнадесет от неговите момчета. На Гаруд му е известно, че всеки от хората му е способен на това. Мисля, че се е опитвал да ги предпази.
— Стига бе, това са глупости. Искаш да кажеш, че предпазва ченге убиец? Би трябвало да…
— Че е възможно да предпазва ченге-убиец. На нас не ни е известно. На него също. Мисля, че просто е искал да се подсигури.
— Няма значение. Ако наистина е така, той не си заслужава значката.
Бош не отговори. Райдър не се успокои и с отвращение поклати глава. Подобно на повечето ченгета от управлението, на нея й беше писнало неколцина постоянно да прецакват нещата и да бъдат прикривани, позорейки всички останали.
— Ами драскотината по дланта?
Едгар и Райдър го погледнаха с вдигнати вежди.
— Какво драскотината? — каза Едгар. — Сигурно е от смъкването на часовника. Може да е бил от онези с разтегливите метални верижки. Като ролексите. Като го познавам, Елайъс, няма начин да не е носел ролекс. Това е достатъчен мотив.
— Да, ако е носел ролекс — отвърна Бош.
Той се завъртя и погледна към града. Съмняваше се, че часовникът на адвоката е бил ролекс. Въпреки суетността си, Елайъс си бе разбирал от работата. Определено е знаел, че ролексът може да настрои съдебните заседатели срещу него. Бе логично да се предполага, че е носил хубав и скъп часовник, но не и ролекс.
— Какво мислиш, Хари? — попита Райдър. — Какво мислиш за драскотината?
Бош отново се обърна към тях.
— Ами, независимо дали е носил ролекс, или друг скъп часовник, по драскотината няма кръв.
— И какво означава това?
— По раните имаше много кръв. Но не и по драскотината. Мисля, че убиецът не е взел часовника. Драскотината е направена след спирането на сърцето. Дори предполагам, много след това. Което означава, че убиецът отдавна е бил напуснал местопрестъплението.
Райдър и Едгар се замислиха.
— Възможно е — каза накрая Джери. — Но тая работа с кръвоносната система трудно може да се докаже. Даже патологът няма да даде категорично заключение.
— Да — кимна Бош. — Ако искаш, наречи го инстинкт. Не можем да го използваме в съда, но съм сигурен, че убиецът не е взел часовника. А навярно и портфейла.
— Значи искаш да кажеш — рече Едгар, — че се е появил някой друг и той ги е взел, така ли?
— Нещо такова.
— Мислиш ли, че е бил онзи тип, дето управлява железницата — дето е повикал ченгетата?
Бош погледна към Едгар, но не му отговори. Само сви рамене.
— Смяташ, че е бил някой от „Грабежи и убийства“-погледна го Райдър. — Още едно подсигуряване. За да ни накарат да решим, че е било грабеж, в случай че убиецът е някой от техните хора.
Бош я погледна за миг, — явно се колебаеше как да й отговори. Мислеше си също колко е тънък ледът, върху който стъпваха в момента.
— Детектив Бош?
Той се завъртя. Беше Сали Там.
— Ние свършихме. Хората от патологията искат да приберат труповете, ако нямате нищо против.
— Разбира се. Хей, забравих да ви попитам — успяхте ли да откриете нещо с лазера?
— Много. Но навярно няма да е от полза. В мотрисата са пътували много хора. Отпечатъците сигурно са на обикновени пътници, не на убиеца.
— Но все пак ще ги обработите, нали?
— Естествено. Ще вкараме всичко в компютъра и ако получим резултат, ще ви съобщим.
Бош й благодари с кимване.
— И още нещо — намерихте ли някакви ключове у мъжа?
— Да. В едно от кафявите пликчета са. Искате ли ги?
— Да, сигурно ще ни потрябват.
— Веднага ще ви ги донеса.
Тя се усмихна и се върна в мотрисата. Изглеждаше прекалено бодра за такава касапница. Бош знаеше, че с времето това ще се промени.
— Видя ли какво имах предвид? — попита Едгар. — Няма начин да са фалшиви.
— Джери! — смъмри го Бош.
Едгар вдигна ръце в знак, че се предава.
— Аз съм опитен наблюдател. Само отбелязвам фактите.
— По-добре ги запази за себе си — прошепна Хари. — Освен ако не искаш да ги докладваш на шефа.
Едгар се завъртя тъкмо навреме, за да види, че към тях се приближава Ървинг.
— Е, стигнахте ли до някакви предварителни заключения?
Бош погледна към Едгар.