— Знаете ли кои бяха другите?
— Единият беше помощникът на господин Елайъс или както там се казваше.
— Секретар? Чиновник?
— Да, чиновник. Точно така. Младият студент, който му помагаше със съдебните дела.
— Знаете ли името му?
— Не, никога не съм го питал.
— Добре, ами другият?
— Не го познавам.
— Виждал ли сте го да идва тук?
— Да, тръгваха си заедно последните няколко вечери. Струва ми се, че няколко пъти преди това съм го виждал да идва и сам.
— Офис ли има тук?
— Не, поне аз не зная.
— Може би е бил клиент на господин Елайъс?
— Откъде да зная?
— Чернокож или бял?
— Чернокож.
— Как изглеждаше?
— Ами, не съм се вглеждал внимателно.
— Казахте, че сте го виждали и по-рано. Как изглеждаше?
— Просто си изглеждаше нормално. Той…
Бош все повече губеше търпение, макар да не знаеше защо. Пазачът изглежда полагаше всички усилия да си спомни. В полицейската работа беше нещо съвсем обичайно да се сблъскваш със свидетели, неспособни да опишат някой, когото са виждали. Хари дръпна заповедта за обиск от ръката на младежа и я върна на Делакроче. Лангуайзър поиска да я види и започна да я чете, докато Бош продължи с пазача.
— Как се казвате?
— Робърт Кортланд. Включен съм в списъка на чакащите за полицейската академия.
Бош кимна. Повечето служители от охраната в града чакаха да ги приемат в полицията. Фактът, че чернокожият Кортланд още не е в академията говореше, че има някакъв проблем. Управлението правеше всичко възможно, за да привлича представители на малцинствата. Трябваше да има някаква причина да оставят младежа в списъка на чакащите за академията. Вероятно беше признал, че пуши марихуана, не отговаряше на минималните изисквания за образование или пък бе имал сблъсъци със закона като малолетен.
— Затвори си очите, Робърт.
— Моля?
— Просто си затвори очите и се отпусни. Помисли за мъжа, когото си видял. Кажи ми сега как изглежда.
Кортланд се подчини и след малко им даде по-подробно, но все още непълно описание.
— Беше приблизително еднакъв на ръст с господин Елайъс. Но главата му беше бръсната. Лъщеше. Имаше малка брадичка под долната устна.
Той отвори очи.
— Това е всичко.
— Всичко ли? — приятелски попита Бош. — Робърт, така няма да те приемат в академията. Трябва ни още. На каква възраст беше мъжът?
— Не зная. Тридесетина-четиридесет.
— И това е нещо. Само десет години разлика. Слаб ли беше? Или дебел?
— Слаб, но мускулест. Нали разбирате, беше много як.
— Струва ми се, че описва Майкъл Харис — каза Райдър.
Бош погледна към нея. Харис беше ищецът по делото „Черния войн“.
— Правдоподобно е — продължи тя. — Процесът започва в понеделник. Сигурно са работили до късно, за да се подготвят.
Хари кимна и тъкмо се канеше да освободи Кортланд, когато Лангуайзър неочаквано се намеси, без да откъсва очи от последната страница на заповедта за обиск.
— Мисля, че имаме проблем с това.
Всички погледнаха към нея.
— Добре, Робърт. — каза Бош. — Ще се оправим сами. Благодаря ти за помощта.
— Сигурни ли сте? Не искате ли да ви придружа до горе, да отключа вратата или нещо друго?
— Не, имаме ключ. Ще се оправим.
— Добре тогава. Ако ви потрябва нещо, аз ще съм в стаята на охраната зад стълбището.
— Благодаря.
Кортланд закрачи натам, откъдето беше дошъл, но после спря и се завъртя.
— А, не знам дали знаете, но по-добре петимата да не се качвате едновременно на асансьора. Тая стара бракма сигурно няма да издържи такава тежест.
— Благодаря, Робърт — отново каза Бош.
Той изчака пазачът да изчезне зад стълбището и се обърна към Лангуайзър.
— Госпожице Лангуайзър, сигурно досега не сте вземали участие в много разследвания. Ще ви дам един съвет — никога не заявявайте, че има проблем със заповедта за обиск пред някой, който не е ченге.
— По дяволите, съжалявам. Не…
— Какво м има на заповедта? — попита Делакроче. Гласът му издаваше, че очевидният пропуск в работата му го е обезпокоил. — Съдията каза, че всичко било наред.
Лангуайзър погледна надолу и размаха заповедта. Страниците се развяха като криле на кацащ гълъб.
— Просто мисля, че в случай като този е най-добре да сме абсолютно сигурни какво правим, преди да влезем вътре и да започнем да отваряме папките.
— Да, ще се наложи да отворим папките — отвърна Бош. — Там ще са имената на повечето заподозрени.
— Ясно ми е. Но това е поверителна информация, свързана със съдебни процеси срещу полицейското управление. Тя би трябвало да е известна само на адвоката и на неговия клиент. Не разбирате ли? Възможно е да ви обвинят, че като сте отворили дори една единствена папка, вие сте нарушили правата на клиентите на Елайъс.