Бош погледна към подиума с емблемата на лосанджелеското полицейско управление. Наоколо се вихреше оживена дейност. Аудиотехниците монтираха апаратурата си към постоянно разклоняващото се дърво от микрофони. Един от тях стоеше точно зад подиума и правеше проверка на системата. Ървинг бе застанал настрани и тихо се съвещаваше с двама мъже в униформи и пагони на лейтенанти. Единият беше Том О’Рурк от пресцентъра на управлението. Не познаваше другия, но реши, че е адютантът на заместник-началника, Майкъл Тълин, който го бе събудил няколко часа по-рано. От другата страна на подиума стоеше четвърти човек, облечен в сив костюм. Бош нямаше представа кой може да е. Началникът на полицията още го нямаше. Не можеше да чака медиите да се приготвят. Медиите трябваше да чакат него.
Ървинг го забеляза и му даде знак да се приближи. Бош се качи по трите стъпала и заместник-началникът постави ръка на рамото му.
— Къде са хората ви?
— Не съм се чувал с тях.
— Това е недопустимо, детектив. Наредих ви да ги доведете.
— Мога само да кажа, господин заместник-началник, че трябва да са насред много сериозен разпит и не исках да им преча, като им звъня. Разпитват съпругата и сина на Елайъс. Нужна е извънредна деликатност, особено в случай като този…
— Това не ме интересува. Исках ги тук и точка. На следващата пресконференция или ще ги доведете, или ще разделя групата ви и ще ви пратя в три толкова отдалечени един от друг участъка, че ще трябва да си взимате отпуска, за да обядвате заедно.
Бош се загледа в лицето на Ървинг.
— Разбирам, господин заместник-началник.
— Добре. Не го забравяйте. Скоро ще започваме. О’Рурк ще отиде да повика началника. Вие няма да отговаряте на каквито и да е въпроси. Това не е ваша грижа.
— Тогава защо съм тук? Може ли да си тръгна?
Ървинг изглеждаше така, сякаш щеше да изругае за пръв път в кариерата, а може би и в живота си. Лицето му почервеня и мускулите на яката му челюст силно се напрегнаха.
— Тук сте, за да отговаряте на въпроси, които можем да ви зададем ние с началника. Ще си тръгнете, когато ви освободя.
Бош вдигна ръце в знак, че се предава и отстъпи назад до стената, за да изчака началото на пресконференцията. Ървинг се отдалечи и размени няколко думи с адютанта си, после отиде при мъжа със сивия костюм. Хари обходи с поглед публиката. Не се виждаше почти нищо заради телевизионните прожектори. Но все пак успя да различи няколко лица, които познаваше лично или от телевизията. Когато най-после забеляза Кейша Ръсел, той се опита да извърне очи преди репортерката от „Таймс“ да го е видяла, но беше прекалено късно. За миг погледите им се срещнаха, после тя почти незабележимо кимна. Бош не й отговори. Не знаеше кой може да ги забележи. Знаеше, че никога не е добре публично да показва познанството си с журналисти. Затова просто продължи да я гледа още няколко секунди, после извърна очи.
Вратата отстрани на подиума се отвори. Появи се О’Рурк, който се завъртя и направи път на началника на полицията. Носеше сив костюм и изглеждаше мрачен. Лейтенантът от пресцентъра се качи на подиума и се наведе към микрофоните. Беше много по-висок от началника, за когото бяха предназначени.
— Всички ли са готови?
Въпреки че двама от операторите до задната стена извикаха „Не“, О’Рурк не им обърна внимание.
— Началникът ще направи кратко изявление за днешните събития и после ще отговори на няколко въпроса. Но засега ще ви бъде съобщена само обща информация по случая. Води се следствие. Заместник-началник Ървинг също ще отговаря на въпросите ви. Надявам се, че ще спазвате реда, за да свършим бързо и всеки да получи каквото му трябва. Господин началник?
Лейтенантът отстъпи настрани и началникът на полицията застана пред микрофоните. Той беше внушителен мъж, висок, рус и красив, с тридесетгодишен стаж в градските власти и богат опит в отношенията си с медиите. Но на този пост беше нов, едва от лятото, наследявайки дебелия си предшественик, който не притежаваше ръководителски усет, нито умееше да поддържа отношения с обществеността. Затова го бяха заменили с опитен чиновник, който бе достатъчно добър, за да играе самия себе си в холивудски филм. Началникът мълчаливо плъзна поглед по лицата в залата. Бош чувстваше, че този случай ще е първото му истинско изпитание на новата длъжност. Беше сигурен, че началникът също си дава сметка за това.
— Добро утро — най-после започна той, — Днес трябва да ви съобщя неприятна новина. Късно снощи тук, в центъра, беше отнет животът на двама граждани. Каталина Перес и Хауард Елайъс пътували поотделно в железницата Ейнджълс Флайт, когато малко преди единадесет часа били застреляни. Повечето хора в този град познават Хауард Елайъс. Уважаван или не, той беше важна личност в нашия град. Каталина Перес от друга страна, също като мнозина от нас, е била обикновен човек. Просто с труд си е изкарвала прехраната, за да може семейството й — съпругът и двете й малки деца — да преживяват. Работела е като чистачка. Работела е денонощно. Когато са я убили, се е прибирала вкъщи при семейството си. Тази сутрин съм тук, за да уверя нашите граждани, че тези две убийства няма да бъдат забравени. Бъдете сигурни, че неуморно ще работим по следствието, докато не получим справедливост за Каталина Перес и Хауард Елайъс.