Бош трябваше да му се възхити. Началникът на полицията говореше едновременно за двамата, сякаш Елайъс не е бил единствената цел на убиеца, а Перес случайно е попаднала на местопрестъплението. Той хитро се опитвате да ги представи като жертви на безсмисленото и често случайно насилие, разяждащо града.
— Засега не можем да ви съобщим много подробности заради следствието. Но трябва да отбележим, че имаме достатъчно улики и се надяваме убиецът да бъде открит и изправен пред правосъдието. Междувременно се обръщаме към добрите граждани на Лос Анджелес с молба да запазят спокойствие и да ни позволят да си свършим работата. Рано е да се правят каквито и да е заключения. Никой не трябва да бъде засегнат. Чрез мен, чрез заместник-началник, Ървинг или чрез пресцентъра управлението редовно ще дава информация за случая, когато това не противоречи на следствието или евентуалното повдигане на обвинения срещу заподозрените.
Началникът отстъпи от катедрата и погледна към О’Рурк, с което даде знак, че е свършил. Лейтенантът понечи да се приближи до микрофоните, но преди да успее да го направи, публиката групово извика „Господин началник!“ Над всички се носеше кънтящият глас на репортер, добре познат на Бош и всички останали. Харви Бътън от Канал 4.
— Ченге ли е убило Хауард Елайъс?
Въпросът предизвика кратко мълчание, после отново всички се развикаха. Началникът се върна зад катедрата и вдигна ръце, сякаш за да успокои глутница кучета.
— Добре, почакайте малко. Не искам всички да викат едновременно. По един…
— Ченге ли е убиецът, господин началник? Можете ли да отговорите или не?
Отново беше Бътън. Този път другите репортери запазиха тишина и по този начин го подкрепиха. В крайна сметка това бе ключовият въпрос. Цялата пресконференция се свеждаше до него и отговора му.
— Засега — каза началникът, — не мога да ви отговоря. Следствието продължава. Разбира се, на всички ни са известни отношенията между Хауард Елайъс и управлението. Няма да сме си свършили работата докрай, ако не огледаме и собствените си редици. И ние ще го направим. Дори в момента го правим. Но засега…
— Възможно ли е управлението само да разследва себе си и обществото да продължава да му вярва?
Отново Бътън.
— Основателен въпрос, господин Бътън. На първо място, обществото трябва да е уверено, че следствието ще завърши с успех, независимо докъде ще ни отведе. Истината ще бъде разкрита. Ако е виновен полицай, той ще бъде изправен пред правосъдието. Гарантирам ви го. На второ място, управлението получава помощ от страна на главен инспектор Карла Ентренкин. Както всички знаете, тя е цивилен наблюдател, докладващ директно на полицейската комисия, градския съвет и кмета.
Началникът вдигна ръка, за да пресече следващия въпрос на Бътън.
— Не съм свършил, господин Бътън. Както казах, накрая бих искал да ви представя заместник главен специален агент Гилбърт Спенсър от лосанджелеското оперативно бюро на ФБР. Двамата с господин Спенсър подробно обсъдихме убийството и следствието и се договорихме бюрото да ни помогне. От утре агенти на ФБР ще работят рамо до рамо с детективите от полицейското управление, за да доведат съвместно това следствие до бърз и успешен завършек.
Бош се опита да не реагира, когато чу за участие на ФБР. Съобщението не го изненада. Разбираше, че от страна на началника това е умен ход, целящ временно да успокои обществеността. Бюрото дори можеше да помогне за решаване на случая, макар че това навярно не беше основната грижа на началника. Той се опитваше най-вече да предотврати пожара, преди да е избухнал. Но Бош се раздразни, че предварително не са го уведомили и че трябваше да го научи едновременно с Харви Бътън и всички останали. Хвърли поглед към Ървинг, който го забеляза и също го погледна. После извърна очи към подиума, където бе застанал Спенсър.
— Все още няма много за казване — започна агентът. — Ще изпратим свои хора в помощ на следствието. Те ще работят заедно с детективите от полицейското управление и смятаме, че бързо ще успеем да разкрием убиеца.