— Това е планът, съставен през 1992-ра.
Той се приготви да отстъпи от катедрата, но Ръсел изстреля нов въпрос, който прозвуча по-скоро като заявление.
— Значи очаквате избухване на безредици.
Началникът се върна пред микрофоните.
— Не, госпожице… хм, Ръсел, не очаквам такова нещо. Както казах, това е само предпазна мярка. Очаквам гражданите да проявят спокойствие и чувство за отговорност. Надявам се, медиите да се държат по същия начин.
Той зачака нов въпрос, но репортерката мълчеше. О’Рурк пристъпи напред и застана до катедрата.
— Това е всичко. След петнадесет минути в пресцентъра ще ви раздадем изявлението на заместник-началник Ървинг.
Докато репортерите бавно се изнизваха от залата, Бош проследи с поглед мъжа, задал въпроса за часовника и портфейла. Беше любопитен да научи кой е и къде работи. Навалицата го беше изтласкала до Бътън и двамата разговаряха. На Хари му се стори странно, защото никога не бе чувал репортери от вестник и телевизия да са в приятелски отношения.
— Детектив?
Той се завъртя. До него стоеше началникът на полицията и му протягаше ръка. Бош инстинктивно я стисна. Беше работил в управлението близо двадесет и пет години, а началникът тридесет и все пак никога не бяха разговаряли.
— Господин началник.
— Приятно ми е да се запознаем. Искам да знаете колко много разчитаме на вас и екипа ви. Ако се нуждаете от нещо, не се колебайте да се свържете с кабинета ми или със заместник-началник Ървинг. За каквото и да е.
— Ами, в момента ми се струва, че всичко е наред. Но ви благодаря, че предварително ме уведомихте за ФБР.
Началникът се поколеба само за миг, но очевидно не обърна внимание на намека му.
— Нямаше начин. Не бях сигурен дали ще се намесят. Научих едва преди пресконференцията.
Той се обърна и погледна към агента. Спенсър разговаряше с Ървинг. Началникът им даде знак да се приближат и представи Бош на човека от ФБР. На Хари му се стори, че Спенсър го гледа с пренебрежение. Нямаше добри впечатления от работата си с ФБР през годините. Никога не се беше срещал с този агент, но той бе заместник началник на лосанджелеското оперативно бюро и нямаше начин да не е чувал за него.
— Как ще процедираме, господа? — попита началникът.
— Ако сте съгласен, ще наредя хората ми да се съберат тук в осем часа утре сутрин — отвърна Спенсър.
— Отлично. Заместник-началник Ървинг?
— Да, съгласен съм. Ние ще работим в заседателната зала до моя кабинет. Ще съобщя на нашия екип да се събере в осем, за да прегледаме с какво разполагаме и да решим как ще продължим нататък.
Всички, освен Бош, кимнаха. Той знаеше, че няма думата по този въпрос.
После тръгнаха към вратата, през която беше влязъл началникът. Бош се оказа до О’Рурк. Той го попита дали знае кой е репортерът, задал въпроса за часовника и портфейла.
— Том Чейни.
Хари бе чувал това име, но не можеше да си спомни откъде.
— Репортер ли е?
— Не съвсем. Преди много години работеше в „Таймс“, но сега е в телевизията. Продуцент е на Харви Бътън. Не е достатъчно представителен, за да се появява пред камера. Затова му плащат адски много пари да търси материали за Харви и да му казва какво да говори. Харви има лице и глас. Чейни — ум. Защо питаш? Мога ли да ти помогна с нещо?
— Не. Просто се чудех.
— Заради въпроса за портфейла и часовника ли? Е, както ти казах, Чейни постоянно души наоколо. Има си източници. Повече от всички останали.
Излязоха през вратата и Бош зави наляво, за да се отправи обратно към заседателната зала на Ървинг. Готвеше се да напусне сградата, но не искаше да чака асансьор при всички тези репортери наоколо.
Когато стигна в заседателната зала, Ървинг седеше на старото си място.
— Съжалявам за онази работа с ФБР — каза той. — Научих го преди малко. Беше идея на началника.
— Разбрах. Сигурно така е правилно.
Той замълча в очакване на следващия ход на Ървинг.
— Сега искам хората ви да приключат с разпитите, които провеждат, и хубаво да се наспят, защото утре всичко започва наново.
Бош трябваше да положи усилия, за да се въздържи да не избухне.
— Искате да кажете да зарежем всичко, докато не се появят агентите от ФБР ли? Господин заместник-началник, това е убийство — двойно убийство! Не можем просто да прекъснем и утре пак да започнем.
— Не ви казвам да го прекъснете. Казах да завършите онова, което правите в момента. Утре ще се прегрупира-ме и ще начертаем нов за действие план. Искам хората ви да са свежи и готови за работа.